Петканов, ДЧ, 148. Кръстевица се грижеше за децата, но мисълта й все беше на фронта. Там се биеха и гинеха. Г. Караславов, ОХ I, 374. Вън гинеше човешка душа, но кой от робите смееше да се покаже, да се притече на помощ в тъмната нощ? Д. Талев, ЖС, 435. Враг безчислен, безчовечен / в мрака налетя! /../ И дечица крехки гинат / сякаш са трева... Л. Даскалова, Ст, 114-115. // Обикн. за множество — съм, намирам се в процес на постепенно измиране, унищожение. — Братя, ние можем да загинем, но народ не гине... Д. Спространов, ОП, 394. Всеки миг ту овен, ту шилета изчезвали във водата .. Стадото гинело. Н. Попфилипов, РЛ, 53. — На негова светлост му е известно, че елинският народ не може да се примири с положението милиони негови братя в Тесалия, Епир, в Крит и островите да гинат под турски гнет. Ст. Дичев, ЗС I, 281. Брястовите гори у нас започнаха да гинат повсеместно... Болест ли е това или само-изтребване? Й. Райнов, СР, 187. • Обр. Къде отивам аз, терзан от знойна жажда? / Мечта подир мечтата гине и се ражда... П. К. Яворов, Съч. I, 160.
2. Прен. Измъчвам се, страдам физически и душевно, постепенно губя жизненост, сили; чезна, линея. Друга да е ще тлей и ще гине, но ще мълчи, ще търпи и нема да посмей — такива са тука всички. Д. Талев, И, 205. Годеслав видимо гинеше за любимата си дъщеря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 157. Градът е стар, изглежда запустял, / дохожда само поща във неделя. / Години гледам през прозорец бял / как жителите гинат от безделие. М. Петканова, С, 17. Тъй гинем в труд
— жестоко и без цел / и след труда, с корава кал нахранени. Н. Хрелков, ДД, 64. Като ме, мамоу [халата] прегърне, / кокали, ребра, потроши, / като ме, мамо, целуне, / кръвта из жили изсмуче, / затова, мамо, я гинем. Нар. пес., СбВСтТ, 951. • Обр. Приплисва доле там, на първото стъпало, / и в немощ гине уморената вълна. П. К. Яворов, Съч. I, 167. гине се безл. "Груйо, мало дете, / дошло време вечим да се гине, / ама употреби силу и юначество, /.., / ега можеш двама да курталишГ Нар. пес., СбНУ XLIX, 40.
ГИНАНДРОМОРФЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Наличие на признаци от двата пола у един и същ индивид.
— От гр. y\)VT\ 'жена' + avqp, avSpog 'мъж' + ц.ор\|/т| 'форма'.
ГИНГЕР м. Диал. Магарешки трън; ген-гер.
— От тур. ginger 'камилски трън'.
ГИНГИВЙТ, мн. няма, м. Мед. Възпаление на венците около зъбите вследствие на замърсяване, инфекция, зъбен камък, отравяне от олово, живак и др. Освен че е дразнител на кожата, живакът при продължителна употреба под форма на помади може да предизвика и редица други болестни промени: посивяване на венците (живачен гингивит), възпаление на червата .. и пр. Н. Тонкин, НЗЛ, 65.
— От лат. gingiva 'венец на зъбите'.
ГИНЕКЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, м. Истор. В древна Гърция, Византия и др. — женско отделение в дома; гинекеон. Присънваха ми се тържествени византийски литургии и мислено бях в гинекея, дето цар Александ-ровата щерка седеше заобиколена от безб-ради телохранители. Ем. Станев, А, 46.
— От гр. YDvaiKEÍov.
ГИНЕКЕОН м. Истор. Гинекей. // Ос-тар. Книж. В миналото у нас — женско отделение в черква. И всички тръгнаха да се качват по стълбите [на черквата] от ляво и дясно, които водят към галерията, оградена с решетки, дето е специално женското отделение — гинекеонът. Ив. Вазов, СбНУ II, 104.
— Гр. y^vaiKEiov.
ГИНЕКОЛОГ, мн. -зи, м. Лекар, специалист по гинекология. Гинекологът й обясни, че дори и да се съгласят на аборт, това сега е невъзможно, защото организмът й е много слаб. К. Кръстев, К, 217-218.
ГИНЕКОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до гинекология; гинекологически, гинеколожки. Гинекологичен кабинет.
2. Който се отнася до женската полова система; гинекологически. Гинекологично заболяване. Гинекологичен преглед.
ГИНЕКОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Гинекологичен. Всяка сутрин тя отиваше в гинекологическото отделение и с удоволствие нахлузваше бялата си престилка. К. Калчев, СТ, 139. Гинекологически стол. Гинекологическа клиника. Гинекологически преглед.
ГИНЕКОЛОГИЯ ж. 1. Само ед. Медицинска наука, която изучава анатомически-те и физиологическите особености на женската полова система, нейните заболявания, лекуването им, както и проблемите на бременността и раждането. Професор по гинекология. Лекция по гинекология. Специализирам гинекология. II Тази наука като учебна дисциплина, специалност, изучавана обикн. във висше медицинско училище. Изпит по гинекология. Бележка по гинекология.
2. Разг. Учебник по тази наука. Излезе нова гинекология. А Купувам си гинекология.
3. Разг. Болнично заведение или отделение, където се лекуват заболяванията на женската полова система. — Главният ли те назначи? — Не, назначи ме всъщност другарят Минков от гинекологията. К. Калчев, СТ, 138. Постъпвам в гинекологията.
О Ветеринарна гинекология. 1. Само ед. Наука за физиологията и болестите на половата система у женските животни, за тях-
