десетща души., се извърнаха и го погледнаха. Й. Йовков, ЧКГ, 47. Смяташе, че Христина се е оскърбила, задето бе предпочел митинга пред срещата, и не отдаваше голямо значение на това. Ем. Станев, ИК I и П, 176. Отдавам чест. Воен. Поздравявам като военен с вдигане на дясната ръка до козирката на фуражката; козирувам. Другите войници, които го срещаха, отдаваха чест, но толкоз ревностно и продължително, че дълго не снемаха ръце. Й. Йовков, Разк. П1, 131. Влезе набит войник с посиняло от студа и вятъра лице. Той отдаде чест, но когато поиска разрешение да доложи и остане, видя се как едва движеше устните и мускулите на лицето си. В. Нешков, Н, 110.
ОТДАВАНЕ, -ия, ср. Отгл. същ. от отдавам и от отдавам се. Ако любов значи отдаване на другия, то значи и способност за себежертва. Д. Жотев, ПМИ, 125. — Нора не може да направи нищо наполовина. За нея има любов или самота, семейно щастие или отдаване на някоя идея. Ст. Грудев, АБ, 130-131. Валенцията на атома се дължи на отдаване или получаване на електрони, или на това, че имат общи чифтове електрони. Хим. V кл, 1950, 20.
ОТДАВНА нареч. 1. Преди много време. Противоп. отскоро. Някога много отдавна тия книги ги бяха превели светите братя и техните ученици. Тези книги още ухаеха на онова време — такъв език вече никой не говореше. Вл. Свинтила, СЗЗ, 70. Звънецът за влизане отдавна беше бил. Някой подсети, че е минал четвърт час, и учителите бързо заизлизаха. М. Кремен, СС, 74. — Ами защо спи още, нали съмна отдавна? Да не беше болен? — пита със стегнато сърце стареца. Ал. Константинов, Съч. I, 287. Не беше отдавна. Само преди няколко години Филип тичаше по ризка и гащички из селските улици. С. Се-верняк, ИРЕ, 17-18.
2. От дълго време насам; ототдавна. Противоп. отскоро. — Ще получиш писмо, — отговори той, като знаеше, че учителката отдавна чака някакво писмо. Елин Пелин, Съч. II, 108. Между тях отдавна се набираше и се готвеше да избухне една от ония люти и неизкореними вражди в селата, които опълчват едни срещу други цели родове. Й. Йовков, Ж 1945, 14-15. Тая градина, широка и обиколена със здрави зидове и насадена с хубави овошки и цветя, по-действува добре на болния старец, не излизал отдавна из къщи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 16. — Добра среща, сестро! — каза той [Момчил] и леко се усмихна. — Отдавна не сме се виждали. Ст. Загорчинов, ДП, 174.
ОТДАВНАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е отпреди много време. Те разговаряха помежду си с непринудената сърдечност на отдавнашни приятели, макар че се познаваха отскоро. Св. Минков, ДА, 114. Известно ви е., моето отдавнаш-но желание да вляза в брак с госпожа Сара. Ив. Вазов, Съч. XIII, 182.
2. Който е бил отдавна, някогашен; древен. Отново я обхвана срам и тя затвори очи. Поиска да извика един отдавнашен ден, преди много, много години. Ив. Венков, ХКН, 58. Приех доброто състояние на нервите му [на Нико] като нещо съвсем естествено и неволно спомените ме отведоха към отдавнашен случай. Д. Жотев, ПМИ, 81. А че са съществували песни в епоха много отдавнашна, за това имаме доста свидетелства. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 20. Когато се наведе и му целуна ръка, старецът пусна в ръката й [на Цвета] два златни пендари.. После хвърли на сватбената пита четири сребърни петолевки, запазени от отдавнашно време. Д. Ангелов, ЖС, 191.
ОТДАЛЕК. Вж. отдалеко.
ОТДАЛЕКО и (съкр., остар. и диал.) отдалек нареч. Отдалече. Той чувствуваше, че още два-три часа ход — и ще зърне отдалеко белите комини на града и пирамидо-видния фронтон на черквата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 139. Пред Бабукчиевата врата лежеше свито на кълбо придошлото шарено куче.. Денем лежеше под прозореца на Ради, вечер прескачаше стобора и го следваше отдалеко. Ст. Мокрев, ЗИ, 141. — Братовчедът Драгуня, де, ми каза една работа и може да излезе нещо от нея, но да видим какво ще кажеш и ти — започна той отдалеко. Кл. Цачев, ГЗ, 25. Тези приключения, техните причини, духа, който ги е породил, като можат да са непознати, мислим, на някои от нашите читатели., принуждаваме ся., да започнем отдалеко в историята. Лет., 1872, 181. Мълчи, калино, не плачи, / и буля й мома бивала, / и буля й отдалек дошла. Нар. пес., СбГЯ, 54.
ОТДАДЕН, -а, -о, мн. -и и отдална, от-дално, мн. отдални, прил. Остар. Книж.
1. Който се намира далече, на голямо разстояние от някого или от нещо; отдалечен, далечен. Пай-отдалената дружина йе пред-водимата от пятий син Кубратов — Алец-ко. Н. Павлович, РК, 2.
2. Отдавнашен, древен. Какво е то нещо самодиви? Самата реч показва едно твърде отдално вярвание, остало в българите от древни времена."Т. С. Раковски, БС I, 154. Защитниците Йорданови ще сочинят нег-ли той час предположение, че диките тия страни може в отдалените векове да са били повече населени и обработани. Г. Кръс-тевич, ИБ, 65.
— От рус. отдалсннь1Й.
ОТДАЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от отдален. В отдалеността ся вижда река Дон, на коя
