лание, отказ от извършването на дадено действие. — Стига, недей, престани! — Не мога. Моля ти се, остави! Недей ме чака! П. Тодоров, Събр. пр II, 421. Гроздан все повече се разгорещяваше и .., започна да изброява всички нечисти дела на Вълчана .. — Оистави, остави, Гроздане, тя край няма. Й. Йовков, Ж 1945, 46. — Добре! Ставам поръчител! — Я остави, куме.. — нали знаеш какви са времената. Г. Белев, ПЕМ, 46. И зафана тя да го дърпа и да му дума: — Остави бе, старче, остави сега, недей да стаяме засмея. Т. Влайков, Съч. II, 99.
29. Разг. Обикн. в пое. Не закачам, не безпокоя някого. Веднъж се опитах да я ядосам, като я хванах за дългата плитка и я опънах. Но тя ме перна през ръката и ми каза: „Я не се закачай!“ И аз я оставих. К. Калчев, ПИЖ, 103. — За каква работа идеш? Началнико е уморен, остави го сега! Ив. Вазов, Съч. X, 98. — Глоба! — каза кметът. — Сто лева глоба .. — Оставате човека, бе! Какви хора сте вий! Й. Йовков, В АХ, 202-203. — Почакай малко! — хвана го Борис здраво за китката. — Остави ме, че бързам! К. Петканов, МЗК, 130. // Само пое. Не обръщам внимание на някого или нещо. — В съд ще го дам, ще го накажа! .. — Остави го, господин докторе, него Господ го наказал, — обади се пак примирително Игнатица. Г. Караславов, СИ, 28. — То те [крайненци] теглят, каквото теглят, че им е до кокал от сиромашия и не знаят вече какво говорят .. Остави ги ти тях! А. Страшимиров, К, 59. — Че кога Нона не е ходила в Сеново? — обади се Санка. — Тя всякога си е ходила, нали Ноне? — Я го остави ти него! — каза Нона, — зна#, го аз какво иска да каже [Йосиф]. Й. Йовков, ЧКГ, 177. Звезда веднъж беше сама на портата. Янко пак мина. — Как си, булка, какво прави Ноно? — Остави го, свил се в полите ми, не шава. Цял ден вкъщи, не иска да се изтури като мъж по кръчмите. Елин Пелин, Съч. IV, 274. — А Пламен защо не спи следобед? — Остави го Пламен! Не виждаш ли, че е по-нисък от тебе. Др. Асенов, СВ, 14.
30. Разг. Само в пое. и със следв. изреч. със съюз ами, но, че. Не вземам под внимание, не обръщам внимание. — Добре, че кракът ми не остана в зенгията, — .. — И остави туй, амр с(? повърна и искаше да ме тъпче с крака. Й. Йовков, ПК, 211. Оставй дето се разбуди подозрителността на турската власт, ами и околното турско население закипя за отмъщение. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 5. — То изпъжданетрг остави, ами както се държаха с нас и каквото ни наговориха! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 486. А мен не ще и да ме знае, гледа ме като добиче и остави че не ми поема палтото, ами се и подсмива отгоре. Ал. Константинов, Съч. I, 204.
31. Диал. С предл. от. Отстранявам някого от постоянното му занимание. Димитър Измирлиев, който най-добре знаел колко оскъдни са средствата му, предложил несигурно да оставят някого [от децата] от училище, докато работите му се пооправят. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 45. На времето старият Джупун го остави от училище да му помага и да събира вересии от селските бакали. Ем. Станев, ИК I и II,
24. Ах, тези лекари! Понякога бригадирци-те ги гледат накриво, загдето искат да ги оставят от работа. Г. Караславов, ПМ,
61. оставям се, оставя се I. Страд, от оставям, оставя от 1 до 18 знач. и в 23, 25, 26 и
27 знач. II. Взаим. от оставям, остана в 21,
28 и 29 знач. На два-трр пъти те се оставяха и пак се залавяха. Й. Йовков, АМГ, 29. Борците, които от по-рано се бяха забори-ли по краищата на борището, се оставиха. К. Петканов, ОБ, 184. Родителите му се бяха оставили, а после пак се взеха. ОСТАВЯМ СЕ несв.; оставя се, св., непрех. Диал. Разделям се. Осргавила се с мъжа си и щяла да дойде тука. Й. Йовков, В АХ, 171.
О Камък върху камък не оставям / оставя. Книж. Напълно унищожавам нещо, превръщам всичко в развалини. Там, където не беше оставил камък върху камък, израстваха като по чудо нови крепости .. — сякаш българите трупаха по пътя му все нови и нови планини, както строяха отново срутените си крепости. А. Дончев, СВС, 562. Не оставям / оставя здраво място по (на) някого или някому. Разг. Хубаво набивам, напердашвам някого. Не оставям / оставя и калта под (изпод) ноктите някому. Разг.; пе оставям / оставя ни пепел на огнището някому; не оставям / оставя ни старата шапка някому. Диал. Безмилостно ограбвам някого, отнемам, вземам му всичко, което има. Не оставям / оставя прах (прашинка) да падне върху (на, отгоре на) някого или нещо. Разг. Грижа се за някого или нещо извънредно много; пазя го от всичко лошо. Ние всички ще ти слугуваме и няма да оставим прах да падне върху ти. К. Петканов, ЗлЗ, 70. Не оставям / оставя на мира някого. Разг. Непрекъснато безпокоя, тревожа някого, създавам непрекъснато грижи, безпокойство на някого. — Защо ме не оставят мен на мира? — дума тя с болка на душа. — Какво им се бъркам аз? Нека си се разправят сами там! Т. Влайков, Съч. I, 19z5, 273. Криво седи, право съдй, /стар кадия — /не оставя на мир село /луд гидия! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15. Не си оставям думата в пепелта. Разг. Не премълчавам, реагирам, когато ме засегнат. Не си оставям колата в калта; не си оставям коня в реката; не си оставям магарето в батака (калта, насред пътя); не си оставям чепика (чехъла) в калта. Разг. Пазя си интересите, умея да си защитавам, да запазя това, което имам, което съм придобил. И
