ОСНОВОПОЛАГАНЕ 831 ОСОБЕН
им да образуват соли. Това свойство на киселините се нарича основност. Хим. VII кл, 1950, 77.
ОСНОВОПОЛАГАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Основаване, полагане на основи. Онова, което Климент е написал за църквата, не бива да се премълчава. То ще прибави нова слава към Охридската архиепископия, като изтъкне в основополагане-то ù един виден църковен писател. Н. Дра-гова, KO, 155.
ОСНОВОПОЛОЖНИК, мн. -ци, м. Книж. Създател, полагащ основите на нещо ново. Основоположниците на новия театър.. не са имали никакви капитали, никакви богатства, за да ги хвърлят в новото театрално предприятие. Г. Караславов, Избр. съч. III, 391. Преди една година в Пловдив бе създадено книгоиздателство, което носи името на възрожденеца и основоположника на книгоидаването в България Христо Г. Данов. ВН, 1961, бр. 2914, 4. Символизмът се яви във Франция — негови основоположници са френските поети от миналия век Бодлер, Верлен и Рембо. ЛФ, 1958, бр. 11, 2. Константин Г. Фотинов е основоположник на българския периодичен печат.
ОСОБА ж. 1. Ретор. Важна личност, обикн. от царско или кралско семейство с особено почетно положение в обществото. Негово височество [княз Александър] казва, че неговото връщане е възстановило монархическия принцип и умило честта на българския народ от упрека, че е участву-вал в едно подло нападение срещу особата на своя владетел. С. Радев, ССБ II, 222. — Мой дълг е да пазя особата на ваше величество! — извика Хатипов. Ем. Станев, ИК I и II, 253. Кралският съд на Париж обявява Оноре Домие., във възбуждане на ненавист и презрение към правителството на Франция, в оскърбление особата на краля. Е. Йончева, ЗГ, 74. Надменното безпристрастие, с което се отнасяха към всички пътници, се удави веднага в редица церемониални поклони пред знатната особа с такова високо покровителство, сякаш искаха да кажат: „Ние виждаме, че сте благородник, сеньор!“ Д. Димов, ОД, 9.
2. Обикн. ирон. Личност, лице. Забравих да ти кажа, че тая особа не е мома, а женена, има мъж и детенце! Ив. вазов, Съч. XXIV,
42. — Коя е тази особа? Защо се държи тъй, как се казваше — обърнах се аз към председателя.. — Жена ми. Н. Каралиева, Н, 95. Седнах срещу огледалото на тоалетката и се опитах да пуша, както вчерашната особа. Ст. Христозова, ДТВ, 29-30. Те същевременно се и мъчеха да разберат коя е тази особа, която беше спечелила уважението на сладкаря. Д. Кисьов, 1Ц, 176. • Ирон. В съчет. с местоим. моя, своя или прил. собствена. Употребява се вместо съответното местоимение. Както лицето, тъй и безукоризненото му и модно облекло показваха, че Веригаров има дълги съвещания с огледалото и култ към особата си. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 59. Останалите затворници се деляха на защитници и противници на нашата особа. 3. Стоянов, ЗБВ III, 147. — Та не виждате ли, че сте ми втръснали с вашите грижи? Какво сте се залепили за особата ми? А. Гуляшки, ЗР, 174. Тя чупеше краката си така наперено и самоуверено под зелената пола, вирнала нагоре глава, сякаш искаше да докаже пред цяла България доволството от собствената си особа. Т. Монов, Сн, 134.
ОСОБЕН, -а, -о, мн. -и и (остар.) -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който не е обичаен, не е като другите, като всички; необичаен, необикновен. Имало нещо особено в тая девойка, което я отделя от другите и по външност, и по държане. Н. Попфилипов, РЛ, 58. Това селище беше особено, нито приличаше на град, нито на село. А. Гуляшки, ЗР, 101. Старият Тъкачев се разлюля от гняв и усети, че губи онова равновесие на чувствата, което му даваше такива преимущества в по-особени случаи. Г. Караславов, ОХ I, 246. — Не ми харесват твоите приятели!.. — малко превзети са, но инак добри — рече експертът, като отпи от чашата с гъсто тасоско вино, което имаше особен дъх на смола. Д. Димов, Т, 516. Нощен бой. Нещо страховито и зловещо, защото в безмълвната тишина гърмежите бяха пои-ясни и с едно особено, металическо ехо. Й. Йовков, Разк. П, 170. Особено поведение.
2. Обикн. в съчет. снещоинищо. Който прави впечатление, заслужава внимание; забележителен. Майка й като че ли забеляза нещо по-особено. Остана до вратата, облегната, с малко приведена глава и попита: — какво се е случило? Цв. Чалъков, ЗИК, 71. Той се приближи до прозореца и поглфнац Най-напред не видя нищо особено. Й. Йовков, ЖС, 35. На най-личното място висеше кадрото на гръцкия цар и царицата и образът на Раковски. Нищо по-особено нямаше тука. Ив. Вазов, Съч. VI,
12. Васил Будаков вече живееше в града. Дамян го срещна случайно на пазара, отбиха се в една кръчма, почерпиха се като сватове, но нищо особено не си казаха. К. Петка-нов, ДЧ, 430.
3. По-значителен, отколкото обикновено. И наистина, това възлазяне е своего рода подвиг; и всеки, който го извърши сполуч-но чувствува някаква ясност на душата. Значи, грехове особени няма. Ив. Вазов, Съч. 36. Той бе описал с крайна подробност.. душата и тялото на всички жени., най-много на вдовичките, към които имаше особена слабост. Елин Пелин, Съч. IV, 67. — Ами че ти барем си богат човек., какво ще ти струва да пратиш аргатина
