ОБИКАЛЯНЕ 82 ОБИКНА2
Съч. I, 1929, 46. — Край Митини ли обикаляш? Брей, Дойчине, опичай си ума, Мита е златно момиче! К. Петканов, ЗлЗ, 18.
ОБИКАЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обикалям и от обикалям се. Те видяха учудени, че обикалят нивите, лозята, ливадите,.. Цял ден мина в това обикаляне. Ив. Вазов, Съч. XIV, 93-94. И отново целият ден премина в безплодни обикаляния на планината. М. Гръбчева, ВИН, 296. „Трябва да ида да обиколя и момчетата: от вчера сутринта не съм ходила!“- „Не трябва да ги обикаляш, стига им толкова обикаляне“. Ив. Докторов, ЗД, 130.
ОБИКАЛЯНИЕ ср. Остар. Обикаляне. През няколко дни всички са наслаждаваха с почивка, от която имаха най-голяма нужда, защото многото обикаляние беше изчерпило съвсем силите им. Ч, 1875, бр. 6, 251. Обикалянието па кръвта из всичкото тяло ся е открило в първата половина на 17-й век от един англичанин на име д-р Харвей. ИЗ 1874-1881, 1882, 170. В това време, когато месяца извърши около Земята едно обикаляние, Слънцето и Земята съвършено изменяват своите относителни положения. Д. Витанов, НС (превод), 80. Обикалянието на Земята ся извръшева в 365 дни и 6 цели часове. Ив. Богоров, КГ, 38.
ОБИКВАМ, -аш, несв.\ обйкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обикнат, св., прех. 1. Започвам да изпитвам чувство на любов към лице от другия пол; залюбвам, влюбвам се. Харесах си там едно момиче, обикнах го, обикна ме и то. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 42. — Жена и аз водя, но студено, не обиква! — изрече натъртено Милко. Ц. Церковски, Съч. III, 21. — Той те обича и щом разбере, че си го обикнала, ще бъдете наистина щастливи. К. Петканов, В, 227. Тарквиний Луций не обикнал своята кротка и нежна супруга. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 273.
2. Разш. Започвам да изпитвам чувство на симпатия, привързаност, обич и всеотдай-ност към някого или нещо; залюбвам. Наскоро след сватбата Павел отиде войник. В казармата го обикнаха. Елин Пелин, Съч. III, 18. Палечка погледна след нея и в очите й блеснаха сълзи: тя бе обикнала тъй много бедната птичка. Св. Минков, СП (превод), 72. И лека-полека [Елисей] свикваше с всичкия добитък от стопанството, ставаше му близък, обикваше го. Ил. Волен, МДС, 165. Кир бил либаво и приказливо момче и дядо му скоро го обикнал. Пч, 1871, кн. 5, 77.
3. Разш. Започвам да ценя нещо, да изпитвам чувство на възхищение, всеотдайност и привързаност към нещо и съм готов да му посветя силите си; залюбвам, влюбвам се. — Обикнах науката си, четях странична литература по нея. Ил. Волен, МДС, 27.
Груда е обикнал народната песен още от дете, сам е сбирал народни песни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 29. Най-много е стоял [Йоргу] в България, прилегнала му на сърцето тая земя, обикнал я като второ отечество. Ив. Вазов, Съч. IX, 128.
4. Остар. Пристрастявам се към нещо, придобивам особено влечение към нещо. Това наслаждение [от виното] търсяше той от время на время да го възобновява,.. Обаче никога не вярваше, че чрез това ще обикне пиянието. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 71-72. Сам си Соломон на старост обикнал разкошността. Н. Михайловски, РВИ (превод), 11. Горко ономува, който не работи;.. Затова, вие, млади момчета, които ся готвите в училищата, за да влезете в света,.., отрано обикнете работата. Лет., 1871, 230-231. обиквам се, обикна се. I. Страд. от обиквам. Остар. Той тражи и найде йе-дна вълшебница и ся допита до нея какво трябваше да прави, та да ся обикне от тази принцеса. Кр. Пишурка, МК (побълг.),
147. Исмаил ага има сладък и кротък характер и затова много от народа ся обикна. ПВ, 1857, бр. 357, 178. Тогава само учението ще са обикне у нас, когато са сдобиваме със сякакви книги, които могат да възбудят общето любопитство към про-читанието. Р. Блъсков, У, 1870, бр. 1, 2.
II. Взаим. от обиквам (в 1 и 2 знач.). — Привърза се тя към мене и аз към нея, па после се обикнахме. Ст. Загорчинов, ДП, 417. — На тебе ми е надеждата, Стамене.. И с булката ти се обикнахме и с дечицата. Всички мили ми станахте. Елин Пелин, Съч. IV, 161.
ОБЙКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обиквам и от обиквам се.
ОБЙКНА1. Вж. обиквам и обикну-вам.
ОБЙКНА2, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Свикна, придобия навика да правя нещо; привикна, навикна. Беят бил около днанадесетгодишно момче и бил обикнал да обяхва често дяда Коля и да го бие с камшика като кон. М. Георгиев, Избр. разк., 155. Ние сме обикнале да броим възраждането на народа си от началото на наший век и туряме начело Априлова с Не-офита, Венелина и пр. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 25.
2. Обикн. с предл. на. Приспособя се към нещо; свикна, привикна. — Недейте ся труди заради мене, защото аз съм ся опознал с тази мрачна пустиня и обикнала съм на теглила. П. Тодоров, МГ (превод), 58.
3. Прех. Привикна, приуча някого на нещо, създавам у някого навика да прави нещо; навикна. Треба бащите да обикнат децата си да говорят истинно: лъжата е раболепна и мерзостна на сичките человеци. И. Стоянович, ДСС (превод), 44.
