ОСВЕТЯВАМ2 788 ОСВЕЩЕНИЕ1
5. Разг. Пропускам много повече от необходимата светлина през блендата на снимачен апарат и увреждам филмовата лента; преек-спонирам. Съвременните фотоапарати регулират автоматично светлината към лентата и не можеш да я осветиш, осветявам се, осветя се страд.
ОСВЕТЯВАМ2, -аш, несв/, осветя, -йш, мин. св. -йх, прех. Освещавам1. Когато патриархът осветил черквата, донесъл венец и багреница и венчал Асен на българския престол. Н. Хайтов, ИОО, 21. Мнозина се връщаха от водосвета край Чалъковата воденица, където четирите градски попа тържествено осветиха въстаническите знамена. П. Стъпов, ЖСН, 245-246. осветявам се, осветя се страд.
ОСВЕТЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осветявам1 и от осветявам се. Голямо значение за организмите има продължителността на осветяването. Биол. IX кл, 48. Освободен от веригите на точността, писателят романист може да се държи о фактите само дотолкова, доколкото.. да вмъкне своето разбиране, своето осветяване, да представи хората и епохата под ъгъла на своя мироглед. М. Кремен, РЯ, 33.
ОСВЕТЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от осветявам2 и от осветявам се; освещаване1. Дядо владика каза на Костадина Новачков да се приготви и дрехи направи: ще [го] рукоположи, когато излезе по селата по осветяване на церкви. М. Кънчев, В, 310. Мислеше за едно писмо, което бе получила от Никола още докато беше в Лева-шовския пансион в Киев. Той й пишеше за осветяването на Самарското знаме. В. Ге-новска, СГ, 321.
ОСВЕТЯВАНИЕ1 ср. Остар. Освещаване2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
ОСВЕТЯВАНИЕ2 ср. Остар. Освещаване1. Населението са натискаше около зданието на „главната квартира“ и изказваше желание да са започне по-скоро осее-тяванието на знамето. 3. Стоянов, ЗБВ П, 58.
ОСВЕЩАВАМ1, -аш, несв/, осветя, -йш, мин. св. -йх, прех. 1. Правя нещо да стане свято чрез специална религиозна молитва или свещенодействие; осветявам2. От селата в околията всички свещеници додоха. И много народ се събра от града и селата, защото нигде още владиката не беше освещавал церква. М. Кънчев, В, 309.
2. Прен. Утвърждавам, узаконявам нещо като свято, свещено обикн. чрез високонравс-твени цели, прояви, същност, значение както и чрез закон, традиция или сила, власт; осветявам2. Който прави революция, няма право да се двоуми пред избора на средствата.. Една велика цел освещава всичките средства. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 69. Омир, .., с когото, в стихотворението, никой не може да се сравни; той освещава греческия език. Ем. Васкидович, ПП (превод), 58. освещавам се, осветя се страд.
ОСВЕЩАВАМ2, -аш, несв., остар/, осветя, -йш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. осветен и (остар.) освещён, св., прех. Осветявам1, осветлявам. Небото се покри с облаци, които затулиха светлината на малкото число звезди, що му [на момчето] освещаваха пътя. П. Бобеков, БВК (побълг.), 4. Ето че излазя и месечината и нейните бледни лучи освещават кубето на голямата черкова. Знан., 1875, бр. 12, 191. Меркурий е една от най-малките планети: той всякога е освещен от слънчовите лучи и малко са види с просто око. Ив. Богоров, ВГД (превод), 401. Той [Щросмайер] ревностно посещаваше синките държавни мъ-жие във Виена; освещаваше ги върху истинния характер на хърватското движение. Лет., 1873, 114. освещавам се, осветя се страд.
ОСВЕЩАВАМ СЕ несв. (остар.); осветя се св., непрех. Осветявам се, осветлявам се.
ОСВЕЩАВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от освещавам1 и от освещавам се. На 27 декември 537 година стана тържествено освещаване на храма [„Света София“]. А. Каралийчев, С, 43. Новото училище било завършено през 1848 г. При освещаването освен целия Калофер присъствували гости и от Карлово, Сопот, Казанлък, Пловдив. Учител Ботьо държал пламенна реч. Н. Ферманджиев, РХ, 183.
ОСВЕЩАВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Осветяване1, осветляване.
ОСВЕЩАВАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Осветяване1, осветление. Повечето от тях [рибите] донасят голяма облага чловеку, комуто служат за храна, а в северните страни добиват от тях и масло за освеща-вание. Д. Мутев, ЕИ, 65. Цвета на това дръвце бива бял и ароматичен; той завързва едни зърна, които не се ядът, нъ дават горчиво масло, което китайците употребяват за готвение и за освещаваше. Т. Икономов, ЧПГ, 74.
ОСВЕЩЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от освещавам1 като прил. Остар. Осветен2. А бабичките и момчетата изнасят из черковата освещената пшеница, която е смешана с мед. Л. Каравелов, Съч. П, 4.
ОСВЕЩЕНИЕ1, мн. -ия, ср. Остар.
1. Осветление. Луната осветляваше отнякъде бледаво околните стръмнини; скалите на Еленин връх и Копните добиваха призрачност под това мътно освещение. Ив. Вазов, Съч. XV, 50. Когато отидеш зад кулисите, виждаш друг свят. Разни декорации, машини, отделни стаи за всяка актри
