ОПУШВАМ2 713 ОПУШЕН
2. За месо, колбаси и под. — обвивам се, покривам се или се просмуквам с пушек, дим, за да придобия определени вкусови качества и по-голяма трайност чрез специална, консервационна обработка; ставам пушен. Като си свърши работата, селянинът си на-ряза също така тютюн, .. обърна свинските бутове^ окачени над огнището да се опушват. И. Радичков, ЧП, 87.
ОПУШВАМ2, -аш, несв.; опуша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Запълвам, затварям плътно множество или всички дупки, пукнатини или процепи, пролуки; запушвам, затулвам, затъквам, изпушвам2. Къщата беше стара и се наложи да опушим всички цепнатини и пролуки по вратите и прозорците, през които вееше зимния вятър. II Покривам, закривам с перде, одеало, плат и др. плътно нещо, обикн. прозорец или някакъв отвор, за да не се процежда през него светлина, да не пропуска; затулвам, закривам1. Марийка опушваше прозореца на стаята, за да не се вижда светлината отвън, сядаше до малката печица с плетиво и чакаше Петър. И. Петров, НЛ, 36. опушвам се, опуша се страд.
ОПУШВАМ3, -аш, несв.’, опушна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, опушнат, св., прех. Остар. Опушквам, застрелвам. Изведнъж откъм дерето между бъзовината нещо светна, появи се черен пушек. И без да чуе гърма, Савелий клюмна върху шията на коня. .. Другите закрещяха наоколо: Княза, княза опушнаха! Д. Рачев, СС, 262. Напусто пруските коменданти изявяваха, че те не ся оият против народа, но само против войските, напусто те заплашваха, че когото уловят с оръжие в ръка ще го опушнат на минутата. Лет., 1872, 169. Ловджиете са договориле да го [човека] опушнат, но желанието им да го съхранат жив надвило на първото решение. Знан., 1875, бр. 10, 149. Синът Дойчинов, млад и пъргав чорбаджия, /.. посред ден в Русалина кория/опушнаха с куршум татари. П. П. Славейков, БС, 1897, кн. 4, 119. опушвам се, опушна се страд., възвр. и взаим. Върнете се и кажете на войводата: Той е умрял! Мене той не ще веке да види. (Опушва се в челото). Н. Бончев, Р (превод), 112-113. Каблешков, паднал в плен, самси се опушна, за да се избави от живота. Ив. Вазов, Съч. VII, 145. Милое, който бил изранен на няколко места, като нямал вече надежда да избегне от турците, опушнал се сам с пищова си. НБ, 1876, бр. 25, 99. Една вечер, когато този се завръщал дома си от полските си занятия, гръмва пушка и куршумът писва край самото му ухо.. Когато научил, че не бил ударил Д., щял сам да се опушне от яд. Ив. Вазов, Съч. XVI, 93. — Та Исай се опушна. Има комай шест месеца оттогава.. Имаше Исай едно пищовче.. Чистил го Исай една вечер, чоплил го.., а то гръмнало и куршум-чето — пляс в челото. А. Гуляшки, ЗВ, 7.
ОПУШВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от опушвам1 и от опушвам се. Съмнителна, скръб-на виделина пада въз голите, издраскани и опушени стени.. Стражарят ми обяснява това, както и опушването им. Ив. Вазов, Съч. XVI, 105. Вглеждайки се в пръстите му, които стискаха конвулсивно мехчето за опушване на пчелите с дим от сухо гюб-ре, аз виждах същите тези пръсти върху гърлото на Виолета. И. Попов, БНО, 128. Той [комплексът от предприятия] ще се състои от консервен завод и фабрика за опушване на риба, .. фабрика за производство на риболовни съоръжения. НА, 1963, бр. 4617,
4. Друго средство за запазване на кашкавала е опушването на питите. Н. Димов, и др., ТМ, 237.
ОПУШВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от опушвам2 и от опушвам се; изпушване^, запушване2, затъкване, затулване.
ОПУШВАНЕ3 ср. Разг. Отгл. същ. от опушвам3 и от опушвам се; опушкване. То не би могло да остане нечуто, щом ще е произлязло от опушване с револвер. Ив. Вазов, съч. XXVII, 137.
ОПУШЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опуша като прил. 1. Който е изпълнен с пушек, дим; одимен, задимен. Чакалнята беше нечиста и опушена, още миришеше на тютюн, на пот и на нещо друго, което не можеше да се определи. Г. Кара-славов, Тат., 183. — Хубавите ни следобеди у вас, в затоплената стая — изчезнаха. Да се мръзне в тия зимни дни по градините или да се виси в опушените сладкарници., не е никак приятно. М. Грубешлиева, ПП, 94-95. Опря [Костадин Пендев] до селското ханче, върза коня за едно дърво и погледна в опушеното му кафене. К. Петканов, СВ, 221. Смилков не можеше да си представи, че това е оня самоуверен и разгорещен младеж, когото познаваше в миналото. Виждаше го ту по време на кратките им срещи в някоя опушена ученическа квартира., или в голямата затворническа килия. А. Михайлов, ДП, 8.
2. За предмет, обикн. стъкло, съд, стени, таван и др. — който е потъмнял, който е покрит със сажди, с катран от пушек; окаден, одимен. Градът потъваше в непрогледна тъмнина, която се разсейваше само тук-там от мигави и опушени фенери с изпочупени стъкла, в които мъждукаха малки газени лампи. Г. Русафов, ИТБД, 80. Тя [къщата] се издигаше в горния край на Горна Оряховица. Отпред се виждаше дюкянът — опушен, с разхвърляни пред него колела, оси, наплати. Д. Марчевски, Дв, 113. Навлизахме постепенно в мъглата.. А слънцето вече изглеждаше като червен диск, както във време на затъмнение се вижда през опушено стъкло. Д. Калфов, ПЮН, 10. Стефан влезна в двора, .. смъкна от плета опушеното гърне, което някой беше набу-
