ОЛЕ ЛЕКАМ 520 ОЛЕОГРАФИЯ
ОЛЕЛЕКАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Викам „олеле“, страхувам се, паникьосвам се. Стига си олелекала, успокой се.
ОЛЕЛЕЧА, -иш, мин. св. олелечих, несв. Диал. Олелекам. Ако ли е нетърпелива [родилката],.., ако непрестанно олелечи и моли за помощ, то щя може изпоплаши колкото са около нея. И. Груев, КН 7 (превод), 43. Зачто да олелечат толкова горчиво, че по света, както си е сега, не било имало колкото требува въздух за всички гръди, че у него не фгло имало работа и забавица за всички? И. Груев, СП (превод), 269.
ОЛЕЛЕЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от олелеча; олелейкане, олелекане, олеликане. До нас достигаше само олелечене от жени, плач от деца и вик от мъже. Лет., 1874, П9.
ОЛЕЛИЯ ж. Разг. 1. Силен шум от викове на страх или болка (обикн. „олеле“), крясъци, плач и по.; врява, паника, суматоха. Кърджалийте оставиха конете си и се спуснаха да грабят. Писнаха жени, разплакаха се деца, вдигна се олелия до Бога. И. Йовков, СЛ, 124. Запрените в оборите говеда насиляха вратите с глава, ревяха отчаяно и още повече увеличаваха ужаса. Цареше смут и олелия, допълвани от свисте-нето на куршумите. Г. Караиванов, П, 52. Рано заранта из някой двор се вдига олелия, запищи и занарежда жена,.. Пак някого са утрепали на черковете. К. Константинов, ПЗ, 89. Прах се вдигна, прах замъгли / Балкана, / олелия — страх селото / обхвана. Ц. Церковски, Съч. II, 121. Фатиа да плачат децата за леб,.., се дигна олелия и пискои во кукята дори до небеси. СбНУ XIX, 24. // Разш. Силен шум от едновременно високо говорене, викове, свирене или пеене и под.; врява, глъчка, глъч, гълчава. Улиците оживени, хората тропат с чехли по тротоарите и бързат нанякъде,.. Пък горе на пазара — блъсканица, олелия! Хора, добитък и сергии с разни шарении и лакомства. Ил. Волен, РК, 64. Звуковете, които те [актьорите] призвеждаха, много напомняха олелията, който се повдига у нас пред гроздобер. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн 4,47. Овчиците му вирнаха глави, забляха в един глас, па търтиха подиря му, кучета лавнаха, дигна се цяла олелия. 3. Стоянов, ЗБВ II, 352. Ние се втурваме да се къпем. Вик, песни, закачки, олелия. Д. Немиров, КБМ, 118.
2. Прен. Излишни приказки, коментарии (обикн. на публично масто) за нещо, по някакъв повод или за някого; шумотевица, одумване. — Аз вярвам само на очите си и на акъла си и когато знам, че съм прав, жу-мя и си запушвам ушите за хорските олелии. Ем. Станев, ИК П, 96. Против певеца се вдигна нечувана олелия, който той отбелязва в дневника си: „Безсъвестните псета сега най-вече протев мене лаят.“ П. П.
Славейков, Събр. съч. VII, 149. — Какво щеше да бъде, ако беше жива Антица?.. — Щеше да ви даде нивата, туй щеше да бъде
— каза Давид. — И щеше да я даде без вик, без олелия. Й. Йовков, ЧКГ, 264.
3. Прен. Кавга, караница, разправия. Вкъщи се събирахме около десетина деца. Денем често се сливахме помежду си, жените вдигаха олелия. Кр. Григоров, ОНУ, 16. Бригадирът досега не бе се оплаквал.. Друг да бе на негово място, щеше да вдигне олелия оттатък планините. Бл. Димитрова, ПКС, 65. Киро Влаха нареди да се изземва фураж от новите членове на стопанството:.. Вдигна се голяма олелия. А. Гуляшки, ЗР,
236. Подигне се страшен бой, който с каквото улови, и кой кого де завърне; подигне се олелия от жени, писнат деца, ревнат майки. Ил. Блъсков, ПБ III, 49.
4. Остар. и диал. Беда, бедствие, поразия. Най-напред бяха затворени всички свещеници, учители и първенци от Виница и другите околни села. Подложените на жестоки мъчения нещастници дадоха определени от властта показания и олелията се разшири далеко из кратовско, малешевско и щипско. П. К. Яворов, Съч. II, 202. Събра се много на душата — /и иде ден на олелия, / и иде кървава разплата! К. Христов, НН, 76. Плиний, момък на 17 год., намирал ся в това время у Мисена при уйка си, познатий писател Плиний Старий, та с очите си видял тая олелия [изригването на Везувий]. Лет., 1874, 114. Линколн по пътя с очите си видя много грозни и страховити олелии от варварщина, с коитои робовладелците мъчеха горките негри. Й. Груев, СП (превод), 178.
5. Диал. Обичай в някои краища да се играят хора на Сирни заговезни (Н. Геров, РБЯ).
ОЛЕНЯВА СЕ. Вж. оленявамсе.
ОЛЕНЯВ АМ СЕ, -яш се, несв.; оленявя се, -иш се, св., непрех. Диал. Ставам ленив, мързелив; омързелявам се, отпускам се, до-мързява ме. — Стига се заглежда. Ще си развалиш очите. Ще се оленявиш. Лесно е така да си легне човек и да си гледа картинките. Кр. Григоров, ТГ, 14.
ОЛЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение „маслен“, като олео-маргарин, олеодистеарин, олеография идр.
— От лат. оюшп,масло,.
ОЛЕОГРАФИЯ ж. Остар. Печат.
1. Начин на получаване на цветни копия от картини, рисувани с блажни бои.
2. Копие на картина, рисувана с блажни бои, получено по този начин. За тях [гаучосите] писателите пишат сантиментални поеми и романи, а художниците банализират упорито легендарния им бит в безброй картини, които напомнят наивни олеографии. Св. Минков, ДА, 87-88. Всичко беше ново,..
— липсваха евтините олеаграфии, минде-
