ОКЪПВАНЕ 509 ОКЪРВЯВАМ
Мирски, Ч, 1875, бр. 7, 311. • Обр. „В Цари-град — /.. / ще бъдем на Свети Арахангел ние!“ /.. / Аз искам го от теб! макар да се окъпе / земята в кърви и да паднат до един. К. Христов, ЧБ, 286.
4. За птица — ровя се в пясък или пепел, след което се изтръсквам. Тревата по поля-ните беше изгоряла, а земятя вече се разтваряше от жажда. Врабче ще се окъпе в пясъка, дигне се облак прах. К. Петканов, СВ,
27.
5. Прен. С предл. в. Ставам светъл, озарен от силна светлина. Матовото му лице се окъпа в светлината. К. Петканов, В, 11. Вече съвсем се разсъмна,.. Небето към изток все повече светлееше и скоро върховете на дърветата отсреща се окъпаха в злато. Д. Марчевски, ДВ, 110. • Обр. Някаква скрита сила го тласкаше към девойката — той искаше да я види, да почувствува топлика на ръката й, да се окъпе в блясъка на очите й. Д. Спространов, С, 97.
О Спя като окъпан. Спя дълбоко, непробудно. Ще дръпна отгоре абата си, па ще спя като окъпан. Ил. Блъсков, ДБ, 31.
ОКЪПВАНЕ ср. Отгл. същ. от окъп-вам и от окъпвам се; изкъпване. След окъп-ването едно селянче момиче ни донесе кафето в стаята. Ив. Вазов, Съч. XV, 116. В същий град, вместо окъпването на 40-й ден, окъпва новороденото дете кръсти-телката или кумицата му на 3-й ден след кръщението му и то не у дома си. СбНУКШ ч. III, 23.
ОКЪПЯ. Вж. окъпвам.
ОКЪРВАВЕЯ. Вж. окървавям.
ОКЪРВАВЯ. Вж. окървавявам.
ОКЪРВАВЯ. Вж. окървавявам.
ОКЪРВАВЯВАМ, -аш, несв.; окървавя, -иш, мин. св. окървавих, св. 1. Напръсквам, нацапвам с кръв на много места или изцяло някого или нещо. Аз и моят колега Петров се сбихме. Той ми разкървави устата, а аз му смачках носа,.. —.. Олеле, какво е това? Окървавили сте пода? Ем. Робов, Ст, 1966, бр. 1039, 1. Изнесе я [кокошката] на двора със свито сърце, замижа и откъсна главата й. Кокошката се преметна няколко пъти, окървави снега и се предаде на смъртта. И. Петров, ПР, 13. Сека година булюк айдуци, / тая година девет булюци. / Сгазиха ми ситната трева, / разматиха студната вода, / изтрошия зелена гора, / окрвавия белите камени. Нар. пес., Ст. Вер-кович, НПМБ, 301.
2. Наранявам, издрасквам силно, до кръв някого, нещо на много места или изцяло; разкървавявам. Храстите окървавиха лицето му и разкъсаха бедните му одежди. Хр. Смирненски, Съч. III, 187.
3. Прен. Извършвам убийство на човек, хора, проливам човешка кръв. Той стисна камата си,.., и реши да се хвърли въз попа в олтаря и да му забие желязото в гушата.. Той се радваше, че избегна страшното изкушение да окървави черквата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 132. Червеноводската четица не искала да окървавява своите ножове най-напред с българска кръв,.., та затова не закачила Янка. 3. Стоянов, ЗБВ I, 238. • Обр. Изобретившите европейското равновесие злоупотребиха с него безгранично и продължителни боеве окървавиха Европа уж за него. Ч, 1870, бр. 2,48.
4. Прен. Поет. Зачервявам, обагрям нещо с червен, пурпурен цвят. Залезът окървави върхарите на дърветата, помръднаха листата, сякаш се прощаваха с деня, и след малко затихна цялата гора. М. Яворски, ХСП, 254. окървавявам се, окървавя се възвр. Превързах раната, но цял се окърва-вих.
ОКЪРВАВЯВАМ СЕ несв.; окървавя се
св., непрех. 1. Покривам се с кръв, с рани. Те отново тръгнаха нагоре към облаците. Краката им се разраниха, но те вървяха и вървяха. Ръцете им се окървавиха, но те пак вървяха. М. Марчевски, П, 87.
2. Ставам червен от кръв, почервенявам от кръв. Окървавиха се бистрите й [на България] реки и ручеи от невинна челяшка кръв! НБ, 1876, бр. 40, 157.
3. Прен. Извършвам кървави престъпления, жестоки убийства. Мисълта за зверствата, с които се бяха окървавили, даваше още по-зловещ вид на тия тълпи от башибозуци. К. Величков, ПССъч. I, 6.
О Окървавявам / окървавя ръцете си <в кръвта на някого>. Поет. Убивам някого.
— Вън от моя дом. Хора, които са окървавили ръцете си с кръвта на тия герои, няма за тях място под моя покрив. В. Геновс-ка, СГ, 541. Намериха се христиени благословени и европейци цивилизовани, които са туриха под пряпореца на дивия завоевател, за да окървавят ръцете си в кръвта на християнина. НБ, 1876, бр. 28, 109.
ОКЪРВАВЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от окървавявам и от окървавявам се; окърва-вяне.
ОКЪРВАВЯМ, аш, несв.', окървавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Окървавявам; окървявам. окървавям се, окървавя се
възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКЪРВАВЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от окървавям; окървавяване, окървяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКЪРВЯ. Вж. окървявам. ОКЪРВЯВАМ, -аш, несв.; окървя, -йш, мин. св. -йх, св. Диал. Окървавявам; окървавям. Пътят за търновския престол често е бил окървяван. Ив. Вазов, Съч. XX, 31. Та измъкна Марко Краляв, / та измъкна боздугана, / прободе го [арапина] във сърцето. / Протекоа черно кърви, / окър виха тихий
