ОКРЪГЛЕН 491 ОКРЪГЛЯВАМ
типа беше? Да, нейното име беше, селото, околията, окръга, а най-отгоре беше написано още нещо, но с чужди букви. Г. Кара-славов, ОХ I, 294. През едно лято, като обикалях един от западните окръзи на нашето отечество, замръкнах вечер в селото Сврачево. М. Георгиев, Избр. разк., 146.
— От рус. округ. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843. Друга (остар. книж.) форма: бкруг.
ОКРЪГЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е със заоблена форма; заоблен, валчест, закръглен. Нейният прозорец светеше — слаба зеленикава светлина като окръглено сияние върху стената. Може би светлината на нощната лампа. П. Вежинов, БГ, 198. Ние знаем вече, че ракът представлява колония непрекъснато разрастващи се клетки, които се натрупват в едно огнище най-често под формата на окръглен възел — бучка или под формата на уплътнение. Р. Райчев, НКД, 134. Той пристъпи няколко крачки, взе учуден плика и веднага разпозна в големите неопитно окръглени букви момичешкия, още неустановен почерк на жена си. П. Вежинов, ВР, 210. Окръглените букви се четат леко и праволинейно. Г. Върбанов и др., НТ, 40.
2. Който се характеризира с умерена пълнота; закръглен. Единият беше висок, едър,.., а другият — нисък, окръглен като пумпал, с нова морска антерия. И. Петров, ЛГ, 10-
11. Добре окръглените форми на младото й тяло напираха, сякаш за да се освободят и покажат из спретнатата носия. Г. Райчев, ЗК, 146. Той бе нисък, окръглен в тяло или лице, но тая окръгленост,.., бе преждевременна и неестествена за неговите години. И. Петров, MB, 24.
3. Прен. Завършен, напълно оформен, изграден; закръглен. Всеки майстор е нещо в себе си окръглено и приключено, подобно на зрял плод. В. Мутафчиева, КМ, 105. Звучните слова и окръглените модни фрази значеха за него повече от реалната правда на живота. Ив. вазов, Съч. XXII, 136.
ОКРЪГЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Попълване на нещо до определен размер с цел да му се придаде завършеност, да стане цялостно; закръгление, закръгляне, закръгляване, окръгляне. В решителната минута там [в Австрия] ще настояват на окръглението на естествените граници. НБ, 1876, бр. 57, 222.
2. Закръгляне (на число или количество); закръгление, закръгляване, окръгляване. След първото окръгление сумата стана 600 лева.
3. Заоблената, кръглата част на нещо; закръгление. При изпитване листа на чупливост той се затяга със стиски, чиито окръгления имат радиус 5 мм. Кл. Карчев и др., ЕЛ, 246.
ОКРЪГЛЕНОСТ, -тта, ж. Отвл. същ. от окръглен; закръгленост. Той бе нисък, окръглен в тяло и лице, но тая окръгленост,.., бе преждевременна и неестествена за неговите години. И. Петров, МВ, 24.
ОКРЪГЛЯ. Вж. окръглявам и окръг-лям.
ОКРЪГЛЯВАМ, -аш, несв.\ окръгля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Придавам кръгла форма на нещо, правя нещо да стане кръгло или валчесто, ооло; окръглям, закръглям, закръглявам. — А на гарата ги чака хеликоптер... — подсказа Ран и окръг-ли с пръст цигарата си. Г. Мишев, ЕП, 130. Някои от детайлите окръгляваше на струга.
2. В съчет. с очи. Разширявам, широко отварям, ококорвам (очи) (обикн. при изненада, уплаха, силно внимание и под.). Ян окръ-гли очи и се спря. Той беше готов да се улови и за сламката, която неволно му подхвърлих. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 97. Докато Гергин разказваше, той жадно следеше всяко движение на устните му и даже сам помръдваше с устни,.. Беше окръглил очи, сякаш се боеше да не пропусне някоя дума. Ем. Манов, ДСР, 459.
3. В съчет със същ. снага, лице, бузи и под. Понапълнявам умерено; закръглям, закръглявам, окръглям. След две седмици добро хранене окръгли бузите. А След тридесетата си година окръгли снага и започна упорито да прави гимнастика от страх да не надебелее след време.
4. Попълвам до определен размер нещо, за да стане цялостно, по-добре оформено, завършено; окръглям, закръглям, закръглявам. Той, чорбаджията, беше вече купил тук няколко други ниви, та с Балчовата щеше да окръгли местата, за да си угледно разшири корията. А. Страшимиров, А, 529. Тишо веднага купи мястото от общината под предлог да окръгли имота си. И. Петров, МВ, 17. Понеже арабите са подхванали вече война с Византия, а словени се бунтуват, можем с преговори да отнемем малко земя от нея, за да окръглим границите и да сме спокойни на юг. И. Вълчев, СКН, 116. И аз не бих окръглил образованието си, но с упоритост и воля постигнах успехи. П. Мирчев, Е, 65.
5. Правя едно число или количество на това число да стане кръгло; окръглям, закръглявам, закръглям. Окръглете сумата 223 на 200. А Отговорът на задачата може да окръглите. окръглявам се, окръгля се страд. от окръглявам в 1,4 и 5 знач.
ОКРЪГЛЯВАМ СЕ несв.\ окръгля се св., непрех. 1. Понапълнявам умерено; окръглям се, закръглявам се, закръглям се. Всеки ден тя [Елка] добиваше по-здрав и бодър вид, лицето й се проясни и освежи, раменете се окръглиха. Г. Райчев, Избр. съч. I,
