ОГРАНИЧАВАНЕ 349 ОГРАНИЧЕН
мо до устните. Ст. Дичев, ЗС I, 234. — Най-важното ни действие ще бъде това, ако сполучим да действуваме по такъв начин, че да смутим неприятеля още в началото на борбата.. Това важно обстоятелство ние не можем да достигнем, ако действията ни се ограничават само в едно място, в един град или пункт. Л. Стоянов, Б, 102. Въстанието са не ограничава само в Меткович. Хр. Ботев, Съч. 1929, 324. Но деятелността на Кирила и Методия са не ограничила само с Велеград. КМБП, 1875,
52. //Простирам се, насочвам усилията си само върху явленията, дейността, посочени от допълнението. Той [Лукан] съкрати до минимум теоретичните разсъждения и се ограничи върху фактите. Д. Димов, Т, 230. На работа в турско Гоце се ограничаваше да беседва по цели нощи единствено с най-будните членове на съзаклятието. П. Яворов, Съч. II, 235. Человек, в издирванията си върху истината, може да ся ограничи само в изучението на предметите, които го окружават.Ч, 1870, бр. 6, 164. Ще се огранича само с още един пример, с една песен, в която това стремление към завършеност е постигнато от страна на народния певец. П. П.Славейков, Събр. съч. VI, 77-78. // Съставен съм, състоя се само от обектите, проявите, посочени от допълнението; изчерпвам се. Всичката негова литературна начетеност се ограничава с тоя роман. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 32. — Ти се залови за теорията .. Всичко би било по-леко, ако работата се ограничаваше в един частен случай. Но това е философия. Д. Фучеджев, Р, 297. Сичко младо и честно., поздравлява-ше от сърце и душа борците на свободата. От най-напред работата са ограничаваше само в пламенни възхищения. 3. Стоянов, ЗБВ I, 167. Тутакси ся завтече в къщата на този злочестник, без да ся грижи ни най-малко за своята къща (в която ся и ограничаваше всичкото му имущество). П.Р.Славейков, ПИ, 32.
ОГРАНИЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от ограничавам и от ограничавам се; ограничение. Изхранването на големите стада през зимата сега е много трудно и това, разбира се, влия$ за ограничаване на животновъдството. И. Радичков и др., ГСП, 152. Застояването на едно място, в един жанр, в една атмосфера може да доведе както до тясна специализация, така и до ограничаване на духовните хоризонти. Е. Каранфилов, Б III, 86. Ограничаване на двора с преграда. Ограничаване на разходите. Ограничаване на работното време.
2. Лог. Детерминация (на понятието). Движението на мисленето от по-общи понятия към по-малко общи се нарича ограничаване на понятията. Jlor. XI кл.
ОГРАНИЧАМ, -аш, несв.{остар.); огранича, -йш, мин.св. -йх, св., прех. Ограничавам; ограничвам. ограничам се, огранича се
страд.
ОГРАНИЧАМ СЕ несв. (остар.); огранича се св., непрех. Ограничавам се; ограничвам се. Ограничам са да Ви кажа само, че .. за идването [на учителя],.., зависи от неговото разположение. П.Р.Славейков, СбНУ XX, 87. Аз не желая да Ви ввождам в тъмнота и суха техническа част на науката; нито пак имам намерение да са ограничам със сухо изложение на резултатите, които са биле придобити с усилията на человека. Д. Витанов, НС (превод), 9.
ОГРАНЙЧАНЕ ср. Остар. Отгл.същ. от ограничам и от ограничам се; ограничаване, ограничване.
ОГРАНЙЧВАМ, -аш, несв.(остар.); огранича, -йш, мин.св. -йх, св., прех. Ограничавам; ограничам. За да избягваш мъдро изкушенията, трябва да обуздаваш чувствата си и да ограничваш пожеланията си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 63. Членът на съдът,., не спира извършванието на дире-нието, обаче ограничва действията си,., само със зимание на мерки, които не търпят отлагание. ВП, 91. ограничвам се, огранича се страд.
ОГРАНЙЧВАМ СЕ несв.(остар.); огранича се св., непрех. Ограничавам се; ограничам се. Даже за съпругата и майката задачата на целий й живот не ся ограничва само с това, за да бъде съпруга и майка. Лет., 1871, 188. Старанията на тези пламенни ревнители [Априлов и Палаузов] на народ-ното добро не са ся ограничвали само за училищни работи. П.Р.Славейков, ГУ, 20.
ОГРАНЙЧВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от ограничвам и от ограничвам се; ограничаване, ограничане, ограничвание.
ОГРАНЙЧВАНИЕ ср. Остар. Книж. Ограничаване; ограничане, ограничване. Само оскъдност на познания на живота и на света, ограничвание на разума и на разсъждението могат да водят глупавия в заблуждението на завистта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 82.
ОГРАНИЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от огранича като прил. 1. Който има строго определен неголям брой, размер, определена големина, продължителност и под., обикн. недостатъчни за някаква цел. В града има само няколко трамвайни линии, които стигат до определени квартали и могат да обслужват ограничен брой жители. П. Вежинов, ДМ, 35. Когато времето биваше ограничено, разискванията продължаваха по пътя към обекта. Г. Караславов, ПМ, 92. В ограничената пропорция от 2,50 на 1,20 метра той [майсторът] е смогнал да внуши архитектурна монументално ст и художествен детайл. Ив. Коларов, Е, 5. Номенклатурата на растенията у нас обладава доста ограничено число български
