ОБЯСНЯВАНЕ 263 ОВАДЖИЯ
отказали от повишенията си. Вие обичате работата си и не ви се иска да я замените с друга. Д. Немиров, Д №9, 21. Той не можеше никак да си обясни как най-напред се влюби в нея и защо. Елин Пелин, Съч. I, 137.
О Обяснявам се в любов. Правя любовно признание на някого, в когото съм влюбен. — Чувствувам се на седмото небе от радост! Жан ми се обясни в любов .. Каза, че утре ще направи официално предложение на папа. Св. Минков, Избр. пр, 1!зЗ. — Обясняваш ми се в любов, правиш ми предложение за женитба и казваш, че нищо нямало. И. Йовков, ОБ, 38. — Вие мъжете не обичате подобни спомени. А ето, аз помня с най-малки подробности, когато ми се обясни в любов. К. Калчев, ДНГ, 108.
ОБЯСНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обяснявам, обяснявам се и от обяснявам си.
ОБЯТИЕ, обикн. мн. обятия, ср. Горна-та предна част на човешкото тяло, гърдите, заедно със сключените ръце, между които се притиска някой при прегръщане; прегръдка. Обятията на Стояница,.., се разтваряха с нежност и покриваха с майчина топлота малката. Елин Пелин, Съч. II, 172. Единствен син. Единствен любим. Като чуе думата „единствен“, усеща примка на шията.. [Бранко] гузен се измъква от младото обятие на майка си. Бл. Димитрова, Лав., 175-176. Светослав я сграбчи и за-цалува по главата. Фросина се изтръгна от обятията му, почервеняла, гневна, с набър-чено чело. Ив. Вазов, Съч. XIV, 62. — Аз линеех по пожара на неговите черни очи,.., по тръпното обятие на страшните ръце, които нощем вършат вълшебство. Н. Рай-нов, ВДБ, 100. Тогава горският я прегърна като дете в силните си обятия и захвана да й говори с тих и нежен глас. Елин Пелин, Съч. II, 52. • С предл. в и глаголи като: взимам, притискам, държа и под. Мария изпусна чантата си, пристъпи и протегна ръка към сестра си. Искаше да я прегърне, да я притисне в обятията си, да я целуне и тогава да й каже защо е дошла. В. Геновска, СГ, 216. Едва останали сами, те се хвърлиха един другиму в обятията и почнаха да се целуват дълго и упоително. П. Вежинов, ДВ, 124. // Поет. Недра (във 2 знач.); глъбина. Като излязоха от снежните обятия на планината, долу ги срещна меко време. Д. Талев, И, 217. Днес слънцето пак осиява разкошно освежената и усмихната природа, която ме кани в обятията си... Ив. Вазов, ПЕМ, 127. Никъде в България не съм виждал село, загнездено в по-обайна местност,.., всред горските обятия! Ив. Вазов, Съч. XV, 119. Хубава е Витоша.. Тя разтваря още по-широко обятията си за хората,., които искат да опознаят красотата на своята родина. Л. Мел-нишки, ПП, 11-12.
О В обятията на (съня) Морфея съм; намирам се в обятията на (съня) Морфея.
Книж. Спя дълбоко, непробудно. Когато изгря пълна месечина над Еленския балкан, ситите и доволни аги и ханъми вече бяха в нежните обятия на съня... Ц. Гинчев, ГК, 247. Недей ти малодушно се предава/и тук в обятията на съня. К. Христов, ПВ, 59. С отворени (разтворени, разгърнати) обятия приемам, посрещам някого. Сърдечно, радушно, приемам, посрещам. Които от нас желаят искрено да помогнат на своите поробени братя.., ние ще ги приемем в нашитередици с отворени обятия. Д. Талев, И, 403. Ще те приемем с разгърнати обятия. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 18.
ОБЯХАМ. Вж. о б я х в а м.
ОБЯХВАМ, -аш, несв.\ обяхам, -аш и обяхна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Качвам се на кон, магаре, велосипед и др. под.; яхвам. Денем обяхват те хранени кончета, / денем препускат низ огнени друми.
А. Разцветников, Ст, 175. Бегаечи [вълкът] стигнул йедно магаре.. И он се у качил на нега, обянул га арно и пошли за у село. Нар. прик., СбНУ X, 156. // Качвам се върху гърба на човек. Беят бил около дванадесетгодишно момче и бил обикнал да обяхва често дяда Коля и да го бие с камшик като кон. М. Георгиев, Избр. разк., 155.
2. Научавам, приучавам кон да се яха, язди; обяздвам (H. 1 еров, РБЯ). обяхвам се, обяхам се страд.
ОБЯХВАНЕ, -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обяхвам и от обяхвам се.
ОБЯХНА. Вж. обяхвам.
ОВА1 частица. Диал. Нима; белки, санки, зер, чунки, леума, лема, ма. Ова, че не е така. Каза ли му? — Ова не съм му казал.
Н. Геров, РБЯ, 323.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОВА2. Вж. овай и овой.
ОВА ж. Диал. Поле; мера. Аз го тегля към овата, то са тегли към гората. П. Р. Славейков, БПI, 2.
— Typ. ovä 'равнина'.
ОВАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Проклет; пуст, пусти, ваджийски. — Оваджийската му талига се е строшила — тя беше си и без това разнебитена, — та ще седи сега да я прави. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 33. Ала пак трябват оваджийски пари за стока. Т. Влайков, Пр. I, 107. — Не е пиле като пиле, Яно, оваджийско, / а е пиле пусто самодивско. Елин Пелин, Съч. V, 121.
ОВАДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Обикн. членувано. Укорно или гальовно название на нещо; пущина, проклетия, вад-жия. — Ха наздраве, дядо Хаджия! Ех-а-а! Като мед, оваджията, па реже, реже, като с нож. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 151.
— Нсизв.
