ОБШЙРНОСТ 228 ОБЩ
ОБШЙРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на обширен. Най-силно успокоително средство е природата с нейния чист въздух, с нейния зелен или бял цвят зиме, с нейната обширност и вечност. Пр, 1952, кн. 6, 35. С голяма вещина и с добър вкус, и със здрава и проницателна мисъл г. професор Арнаудов,.., с обширността на знанията си изтъкна в своята статия в последния брой на "Развигор " най-нищожните от тия [в програмата] грешки. Р, 925, бр. 195, 2. През Сибир текат реките Об, Енисей, Лена и Амур. По своята дължина, пълноводие и обширност на басейните, те принадлежат към най-големите реки в света. Гео-гр. VI кл, 38.
ОБШИТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обшия като прил. 1. Обикн. за дреха — който е украсен с гайтан, с ширит, с ивици от кожа, със сърма, с мъниста и под. Какъв празник е?! Преселчанките са облечени царствено. Те носят яркоцветни фусти от тънък, домашно тъкан вълнен плат, престилките им са бродирани, обшити. Н. Стефанова, РП, 33.
2. Обикн. за скроена част от дреха — който е поръбен по краищата, за да не се разнищва. Обшит подгъв.
3. Който е увит в къс плат като бала, чувал и след това зашит, обикн. за да не се разпилее или повреди. Тук бяха наредени хиляди бали тютюн, обшити, маркирани, готови за износ. X. Русев, ПС, 99. Повиках девет стражари, / стражари, верни другари, / повиках и им наръчах: / да идат да ми донесат/.. /и десет торби обшити/със дребен пясък искърски. Ц. Церковски, Съч. П, 213.
4. За повърхност (стена на плавателен съд, къща и под., покрив на сграда и др.) — който е обкован с дъски, ламарина или е покрит със специален слой, за да стане по-устойчив на вредни, обикн. атмосферни влияния, на корозия и др. По обшития с ламарина покрив на фара бяха накацали гларуси.
ОБШЙЯ. Вж. обшивам.
ОБШЪТАМ. Вж. обшътвам.
ОБШЪТВАМ, -аш, несв.; обшътам, -аш, св., прех. Диал. Обшетвам. обшътвам се, обшътам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБШЪТВАНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от обшътвам и от обшътвам се; изшетва-не, обшетване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи, е на група хора или на всички. Тракторът е общ. Ела при нас, ще кажат, и ще ти е изорано, и ще ти е награпено. Но щом се делиш, влачи се сам като недобит смок. Ст. Даскалов, БМ, 16. Защо и добитъкът да не е общ... Това ще ни съкрати и работна ръка. Кр. Григоров, Н, 143. —Ама туй... нивите общи ли ще станат, а? — 06-щи. — Е, ами кой ще ги работи? — Ние. Г. Караславов, СИ, 260. — А сега, значи, ще трябва да работим десет пъти повече — разтегна Матьо думите си,.. — Защото е нападнато нашето общо пролетарско отечество. Д. Ангелов, ЖС, 92.
2. Който е един и същ, еднакъв едновременно за две или повече лица, неща или за всички. — Трябва да ви кажа, че българите се биха наравно със сърбите против общия неприятел и следователно .. помощта, която оказахме с четите в Балкана и с въстанието в Търновско, не могат да минат така... незабелязано. Ст. Дичев, ЗС I, 227. „Сашо,.., видял ли си вкъщи общия портрет на мама и тате?“ К. Петканов, В, 210. Видя се съвсем младо момиче,.., тайно влюбено в един свой колега. Работеха в общината. Връщаха се заедно на обед и вечер, защото пътят им беше общ. М. Грубешлие-ва, ПП, 137-138. Най-после празникът, който идеше, не беше ли общ и за нас, и за ония, които бяха насреща ни? Всеки е наклонен да вярва, че в такива дни настъпва мълчеливо примирие. И. Йовков, Разк. И, 60. Войната с Турция е предстояща и вярата, че сърби и българи сега са заедно, съединени в името на общия идеал, го [Левски] изпълва с надежда. Ив. Унджиев, BЛ, 87. Но там във бащини обятия, / кога тя радост огради. Смиели, че общите ни братя / във мрак живеят и мъгли. СбДЧ, 17о. А Ниви с общ синур. А Обща чакалня на лекаря и на зъболекаря. А Имаме общи приятели. А Ползваме обща кухня. Н Матем. Който е един и същ, еднакъв за две или повече числа, математически величини, математически понятия и под. Най-малкото число, което е кратно на няколко дадени числа, се нарича най-малко общо кратно на тия числа. Аритм., V кл, 65. Да припомним, че няколко цели числа, например две на брой, са взаимно прости, ако единствените им общи делители са числата + 1. Матем., 1967, кн. 2, 24. Две или повече дроби привеждаме към най-малък общ знаменател така: 1/ намираме най-малкото общо кратно на всички знаменатели; 2/ определяме за всяка дроб допълнителния множител и 3/ разширяваме всяка дроб със съответния й допълнителен множител. Аритм. V кл, 92. Геометрична форма, образувана от две полу-равнини с обща начална права, се нарича двустенен ъгъл. Стереом. V кл, 26. Ако две равнини имат общи: а/ три точки, нележа-щи на една права,.., двете равнини се сливат. Стереом., V кл, 6. Общ множител.
3. Който е предназначен за използване от група хора или от всички, който служи на група хора или на всички. Дойде Арханге-ловден, [тополчани] заклаха селски курбан, събраха се на обща трапеза, нахраниха сиромасите. К. Петканов, X, 105. Земляците стоят при гроба. Това е една от тия общи и големи гробници, които наричат брат
