предизвикват повръщане. Н. Тонкин, H3Л, 34. Отхранващо лекарство.
ОТЦЕДАЧКА ж. Спец. Машина или приспособление за отцеждане. Има два вида отцедачки: а) кожите се изцеждат, като минават между два вала, ..; б) използуват се хидравлични преси. Ст. Младенов и др., ОТК, 119.
ОТЦЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Отцедлив. Бяха изкопани ями отново, точно по указанията на Николина, горе, на по-високото, отцедно място в стопанския двор. Ст. Даскалов, CЛ, 164. — Иванее, изкарай говедата от ниското, нека са на отцедно място, че отгоре се е задебелило. Кр. Григоров, ТГ, 75. Дървесината на церови дървета, расли на отцедни, наклонени и планински терени, има добри физикоме-ханични свойства. В. Цветков и др., МТД, 84*
ОТЦЁДКИ мн. Диал. Останалото в чаша, съд, от който други са пили.
— От Н. Геров, Речник на блъгарсклй язик, 1899.
ОТЦЕДЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. За място, терен — от който водата лесно се оттича, отцежда, обикн. поради съществуващ наклон, стръмнина; отцеден. В пещерата беше почти удобно — къде по-лошо бяха видели през последно време. И подът й — наклонен, пясъчен, отцедлив. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 80-81. В тези зелени площи обикновено се среща ясенът, на по-високите места брястът, а на най-отцедливите райони се е разположил дъбът. М. Тошков и др., HP II, 67. По принцип терените за промишлените зони трябва да бъдат сухи и отцедливи. Т. Горанов и др., ПА, 233.
ОТЦЁДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Цедилник. А закачи и ти отцедника на мястото му, та па иди, та набери трева за телето. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 4.
ОТЦЁДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който служи за отцеждане на нещо. Отцедъчна машина.
ОТЦЕДЯ. Вж. отцеждам и отцедя-вам.
ОТЦЕ ДЯВАМ, -аш, несв. (диал.); отцедя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Отцеждам. отцедявам се, отцедя се страд. ОТЦЕДЯВАМ СЕ несв. (диал.); отцедя се св., непрех. Отцеждам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТЦЕДЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отцедявам и от отцедявам се; отцеждане.
— От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
ОТЦЁЖДАМ, -аш, несв.; отцедя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. С цедене, притискане правя нещо мокро, влажно или сочно да отдели, да изпусне съдържащата се в него течност, влага, сок, обикн. на тънки струйки или капки; оцеждам, изцеждам. Измиваме спанака, слагаме го в тенджера .. и го задушаваме, докато омекне,.., отцеждаме го добре и го накълцваме на ситно. ВН, 1958, бр. 2082, 4.
2. Правя някаква течност, влага или сок да изтече, да се оттече от вътрешността или повърхността на нещо, обикн. на тънки струйки или капки; изцеждам. Дедо Дичо й донесъл цяла паница с пресен мед. Рада сег-на, та прихвана паницата, отцеди меда от питите. М. Георгиев, Избр. разк., 80. Той килнуваше към тила червения си фес., и с едно бързо прекарване отляво надясно по челото палеца на дясната си ръка отцеж-даше като по капчук изобилната си пот. Д. Калфов, Избр. разк., 236-237.
3. Отделям, изпускам някаква влага, течност в малки количества, по малко; оцеждам. Ледените висулки зад стъклото блестяха на слънцето и отцеждаха едри капки, които с шум падаха в локвичката пред тях. П. Вежинов, ВР, 177.
3. Прен. Рядко. Изговарям нещо неохотно, като едва-едва отварям устата си; процеждам. — Ти не си ли го виждал?... Когато се прибра, нямаше ли го?... — Нищо не знам — отцеди мъжът невъзмутимо. Б. Болгар, Б, 289. отцеждам се, отцедя се страд. Спанакът се попарва, отцежда се и се смила. М. Гаврилова и др., ТПХI и II, 165. Изпичат се дооре патладжаните, обелват се, отцеж-дат се и се счукват в дървено хаванче. Л. Петров и др., БНК, 148.
ОТЦЁЖДАМ СЕ несв.; отцедя се св., непрех. 1. За нещо влажно, мокро — отделям, изпускам, съдържащата се в мене течност, обикн. на тънки струйки или на капки; оцеждам се, изцеждам се, оттичам се. Едва към обед снегът се стопи, поляната .. се отцеди и земята поизсъхна. М. Марчевски, МП, 167. Когато дъбенето е завършено, препоръчва се кожите да се оставят да се отцедят в продължение на няколко дни. Ст. Младенов и др., ОТК, 129. Морето се е отдръпнало.. Наблизо пясъчните хълмове се отцеждат. М. Кремен, РЯ, 263. Киселото мляко се оставя да се отцежда едно денонощие. Л. Петров и др., БНК, 147.
2. За вода или друга течност — отделям се от нещо мокро, влажно или сочно постепенно, по малко, на струйки или капки; оцеждам се. Роса се отцеждаше по шинелите им, по лицата, по оръжието. Б. Несторов, СР, 118. Потта струеше под косата му и се отцеждаше на вадички по врата. Б. Райнов, ДВ, 209. — Отлично, момчета! — сумтеше той, докато водата се отцеждаше от дрехите му. П. Льочев, ПБП, 70. Водата се отцеждаше през пръстите му и в шепата му оставаше нещо, което той от пръв път не можеше да различи. Ст. Даскалов, СЛ, 70. • Обр. Усетих как тревогата и умората ми се отцеждат по пръстите на ръцете. Кл. Цачев, СШ, 180.
