ОТСТРЕЛВАМ 1139 ОТСТЪПВАМ1
ловните срокове за отстрел все повече се ограничават. Ст. Дончев, ПНД, 57. В заповедта се посочват и сроковете за ловуване на различния вид прелетен и местен полезен дивеч —.., посочени са също и годишните и дневните норми за отстрел. ВН, 1960, бр. 2769, 3.
— От рус. отстрел.
ОТСТРЕЛВАМ, -аш, несв.; отстрелям, -яш, се., прех. Лов. Убивам дивеч със стрелба при лов. За развъждането на фазана чешките специалисти не разчитат на естествен прираст, а на изкуствено развъждане и разселване. Развъждат и разселват много. Отстрелват толкова, колкото им трябва. ГД, 1980, бр. 8, 4. От ловеца тук се иска да владее нервите си и да стои прикрит неподвижно, докато дивечът дойде на верен изстрел, .. Тук няма място за лакомия — нали всеки ще отнесе вкъщи само един заек, независимо от това колко е отс-трелял. ЛР, 1977, кн. 5, 5. отстрелвам се, отстрелям се страд. Рогачите и сръндаци-те с добри телесни заложби да не се отстрелват преди да са достигнали кулмина-ционната си възраст. ЛР, 1971, кн. 5, 12. Последната пусия беше най-успешна. Такава стрелба му ударихме, че ни посиняха раменете. Нашият „български отбор“ се представи добре. Общо от петте гонки се отстреляха 47 заека,.., 80 фазана и 215 фа-занки. ГД, 1980, бр. 8,4.
ОТСТРЕЛВАМ СЕ несв.; отстрелям се св., непрех. Остар. При престрелка — отбранявам се със стрелба, отговарям на стрелбата със стрелба. Двадесетте арнаути, .., ловко се отстрелваха — ония бяха сънени, стреснати и сплашени. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 568. По билото, тук пръснати, там сбрани, отстрелват се едни и дърпат се назад полека. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 235.
— От рус. отстрсливать.
ОТСТРЕЛВАНЕ ср. Лов. Отгл. същ. от отстрелвам и от отстрелвам се; отстрел.
ОТСТРЕЛЯМ. Вж. отстрелвам.
ОТСТЪП м. 1. Разстояние, на което нещо отстои от някого или нещо назад или навътре. Комбайните се наредиха един до друг, един зад друг, на еднакъв отстъп встрани и назад. Д. Цончев, ЛВ, 234. Едва в етажа стената .. отстъпва силно назад, .., а с отстъпа си създава място за една тераса над лоджията. М. Бичев, АНВ, 48.
2. Остар. Отстъпка, отбив. Каква ли още глупост щеше да нареди Селим хан, дано опази с нови отстъпи и преговори своите смотани низами? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 490. Изчисляват например толкова на сто печалбите и загубите, лихвите, отстъпа, който се прави върху плащането или теглото на стоки. К. Кърджиев, А, 223-224.
3. Индив. Отстъпване, отстъпление. Стои офицер и изтръпнал / подава му [на генерала] някаква тайна повеля. / — Инструкция нова! Каква ли ще бъде? / А! Плана за отстъп... Назад да се върнем? Ем. Попдимит-ров, Събр. съч. V, 87. Отново патрули безшумно заемат / окопи и нощния отстъп прикриват. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 202-203.
ОТСТЪПАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с отстъпване1, с отстъпление. Ненапразно преди сражението Панчо им даде точни наставления кой къде да действува, как да напада — за отстъ-пателни действия ни думица не отрони, те не се предвиждаха. Т. Харманджиев, КЕД,
155. Играчът заема стабилно положение на опорния си крак, .., докато маховият крак, .., е готов, чрез отстъпателно движение назад, да поеме идващата топка с горната част на ходилото. В. Ангелов и др., Ф, 71.
ОТСТЪПВАМ1, -аш, несв.; отстъпя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Отмествам се, отдръпвам се от мястото, на което стоя, като правя една или няколко крачки, обикн. назад или встрани. Изоставеният апостол се улавя за пищова, отстъпва заднишком и се затуля зад едни камънаци. Н. Хайтов, ШГ, 126. Слав мимоходом забеляза уплашения поглед на момчето, което инстинкти-вно и боязливо отстъпваше леко, едва забележимо назад. Д. Фучеджиев, Р, 94. Сивият [вълк] отстъпи към дъното на пещерата и се опита да привлече мечката към стената, за да може да се измъкне навън. Ем. Станев, ПЕГ, 82. Стоян скочи върху му. Пътникът отстъпи изненадан и приготви тояга да се защищава. К. Петканов, X, 46. Запалиха мотора, той зашумя силно. Народът отстъпи и направи място. Елин Пелин, ЯБЛ, 23. Събо бързо и грижливо скри разпятието в пазвата си и отстъпи няколко крачки назад до едно дърво. Ст. Загорчинов, ДП, 38.
2. Прен. Отдалечавам се, отмествам се, бивам разположен на по-далечно разстояние от нещо. И нататък, до завоя към Медет и още по-нагоре, чак до пасищата на копривщенските овчари, все още гората отстъпваше надалеко. Ст. Станчев, ПЯС, 33. Когато морето отстъпва или изсъхва, често пъти от него се отделят заливи. Д. Слав-чев и др., БМ, 68.
3. За войска, военна част и под. — придвижвам се, изтеглям се назад, изоставям някаква позиция, територия, обикн. вследствие настъпателни действия на противник. — Поручик Димов, какво правите? Защо отстъпвате? — Не мога повече да се задържа, господин майор, натискът е силен. Ив. Мартинов, СНУ, 183. — В случай, че трябва да отстъпите, — беше казал ротният, — ще заемете се#опго, като го приспособите за отбрана. И. Йовков, Разк. Ш, 46. Четири дена държахме града и респектирахме пехотната дружина, но като пристигна товарната артилерия — отстъпихме. Н.
