ОТРАВЯНЕ2 1092 ОТРАЖАВАМ
санкции на всички, които замърсяват водите и причиняват отравяне на рибата. Биол. VII кл, 1982, 28. После той [Борис] изпи още една чаша коняк, поглеждайки страхливо Ирина, от която очакваше упрек. Тя го гледаше с пълно и студено равнодушие. И това равнодушие към отравянето на организма му, което сам нямаше волята да предотврати, го раздразни внезапно. Д. Димов, Т, 450. Със загуба на съзнание могат да бъдат придружени и някои отравяния от лекарства, от гъби, от алкохол и други. ВН, 1958, бр. 2037, 4. — От какво умря? — Навярно отравяне на кръвта. Тази вечер кракът му се поду неочаквано бързо, посиня и преди половин час — умря. X. Русев, ПС, 48.
ОТРАВЯНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отравям2 и от отравям се. Лозе е то, не е шега работа. Оране, копане, заравяне, отравяне,.. пръскане — масрафи са това. Чудомир, Избр. пр, 121.
ОТРАДА, мн. няма, ж. Книж. Радост, удоволствие, утеха. Кога ще съмне? Той намираше малко отрада и ободрение само в гледането на звездите. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24. — Сега вече ще знаеш за какво си роден, ще знаеш за какво, ако потрябва, да се делиш от живота. Приемаш ли такава велика и тежка отрада, Димо? Г. Манов, КД, 135. Зарад целувка дай уста! / Кога увехне младостта, / ще ти е споменът отрада —/че си била на младост млада! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 160. Единствената отрада била за нея — да ся повиди с баща си. При него тя забравя все, что е претърпяла, все, что има още да пренесе. С. Радулов, ГМП (превод), 219.
— С. Врачански, Неделник, 1806.
ОТРАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Радостен, приятен, утешителен. — Господа! Първи път виждам българи в тая земя, и, признавам се, обикнах ги с всичката сила на душата си. Това ново и отрадно чувство, което ме свързваше с вашите страдания и борба,., стократно се усили. Ив. Вазов, Съч. VI, 94. Ако вземе човек да сравни .. произведенията на нашите с онези на чуждите художници, ще констатира отра-дния факт, че нашите правят чест на младите си майстори. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 383. Темната вечер са приближала към земята; а най-благодатната, най-отрадна и най-приспивающата тишина царствовала на небето и на земята. Л. Каравелов, Съч. II, 114. Буйните тези оратори достойно защищават българските интереси..; а това произвежда най-отрадни впечатления в средата на дългостражду-щето българско население. НБ, 1876, бр. 23, 89.
ОТРАДИЯ ж. Диал. Високо, открито, просторно място с хубава трева и хубав въздух. — Хубава отрадия има там, господине, — допълни той. — Какво е това отрадия? — попитах аз. — Така, отрадия, дето е високо място и зелено, и отворено, и има хава хубава... теферич да го кажем. Ив. Вазов, Съч. XVII, 21.
ОТРАДНО. Книж. Нареч. от отраден; радостно, приятно, спокойно. В тях [стиховете] вее песимистично и тъжно настроение. Това впрочем може да се забележи и у най-ранните стихотворения на поета. Той не е наклонен изобщо да гледа отрадно на живота. К. Величков, ПССъч. VIII, 184. „Отрадно е, че се забелязва и в най-затън-тените краища на отечеството ни извънреден стремеж да се разпространява образованието между селското население“. Н. Никифоров, ПВ, 18. А тъй упивах се до вчера жадно / от мисълта за моя роден край! / В духа ми бе тъй тихо и отрадно. К. Аристов, ПВ, 49.
ОТРАДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от отраден.
ОТРАЖА. Вж. отражавам.
ОТРАЖАВАМ, -аш, несв.; отража, от-разйш, мин. св. отразйх, св., прех. Остар. Отразявам. Мокрият паваж отражаваше светлините на ламбите, забулени в изпарения, а от юг полъхваше топъл и влажен ветрец. Д. Димов, Т, 180. Реката шумяла весело между зелените брегове и отражала и зелените върби.., и кичестия лещак. Л. Каравелов, Съч. II, 91. Нека литературата го описва, понеже уверяват, че тя отражава-ла живота. Ив. Вазов, Съч. IX, 24. —• Искате ли, синко, да ви почитат человеците и да ви обичат? Най-голямата леснина затова е да имате добро поведение и тогаз лицата ви и всичките ви черти ще отража-ват невинността на душите ви и благородните ви преимущества. Пч, 1871, кн. 5, 67. отражавам се, отража се страд. ОТРАЖАВАМ СЕ несв.\ отража се св., не-прех. Остар. Отразявам се. Величков печаташе и стихотворения. Повечето от тях, посветени на дъщеря му Софийка, дишат с искрен и неподделен лиризъм, в тях се отражава деликатната душа на баща и човек. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 206. В ясните детски очи на Рада живо се отражаваха вълненията на душата й. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 66. Срещу големите празници и самата природа изглежда тържествено приветлива, като че и върху нея се отражава това радостно вълнение, което обзема хората и което, може би, си остава само в едното очакване. И. Йовков, Разк. I, 195. Майчините първи впечатления и наставления, что вдъхнува майката у детето, имат най-голямо влияние и силно действуват на детето .. Оттука следува, че всичко, что има у майката, добро или зло, отражава ся и вкоренява и у детето. Лет., 1873, 100.
