но. А. Гуляшки, ЗВ, 104. Аз отпивах кафе от ястъклия филджан и се оставях да ме замайва ароматът му. Ст. Сивриев, ЗСБ, 109. Селяните отпиваха пестеливи глътки, отчупваха големи залци от сухия хляб и приказваха за мъките си. М. Смилова, ДСВ, 42. — Заповядай! — посочи Лазар чашите си, но самият той не посегна към масичката.. Любомир отпи. Виното беше старо и хубаво. П. Спасов, ХлХ, 188. Михал войвода вино пиеше. /.. / Слуга му беше Станка робинка, / тя му налива златан до-ложан: / до полван чеша със руйно вино, / от полван чеша със бистри сълзи; / хем го налива, хем го йотпива. Нар. пес., СбНУ XXIX, 13. отпивам се, отпия се страд.
ОТПЙВА МИ СЕ несв.; отпие ми се св., непрех. Загубвам желание да пия. Така се разтревожих от лошата вест, че ми се отяде и ми се отпи.
ОТПИВАМ СИ несв.; отпия си св., непрех. Пия, колкото ми се иска, пия до насита. Затова са празниците, за да могат хората да си отядат и да си отпият.
ОТЛИВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от отпивам и от отпивам се. Преди всяко отпиване поливахме по малко върху масата, защото сенките на умрелите също седят между нас и трябва и те да пият от араката. И. Радичков, НД, 226. — Ето ти двата лева — каза вечерта на своя художник и му подаде шише кайсиева ракия.. Той се ядоса. Взе да ръмжи след всяко отпиване. Д. Цончев, М, 19-20.
ОТПИ`ЙВАМ, -аш, несв.; отпи`йна, -еш, мин. св. отпи`йнах, св., прех. Поет. Отпивам. А Дончо (така се наричаше втори / войник) тенекиена манерка дигна, / отпи`йна водица и буйни мустаци / обърса с ръкава си. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 55. отпийвам се, отпи`йна се страд.
ОТПИ`ЙНА. Вж. отпийвам.
ОТПИЛЕЯ СЕ. Вж. отпи ляв ам се.
ОТПИЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; отпи-лея се, -ееш се, мин. св. отпилях се, прич. мин. св. деят. отпилял се, -а се, -о се, мн. от-пилели се, св., непрех. Разг. 1. Отивам, отправям се някъде далече, обикн. без ясно определена посока; запилявам се. Неравен бой се от зори захвана /../ И изведнъж накрая, / когато планината се руши, / когато изнемогнали души / на зъбите остали бяха — / гаджали към брега се отпиляха. К. Христов, ЧБ, 330-332.
2. Махам се, напускам определено място; запилявам се. — Татарите се отпиляха, бог да ги порази, щом Куман удари в гръб. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 290.
ОТПЙРАМ1, -аш, несв.; отпера, -еш, мин. св. отпрах, св., прех. Рядко. Премахвам чрез пране, изпирам петно по някаква материя. Внимавай, когато ядеш ягоди, защото ако капне на покривката, не мога да я от-пера. отпирам се, отпера се страд. Петна от кафе се отпират веднага със студена вода.
ОТПЙРАМ2, -аш, несв.; отпера, -еш, мин.св. отпрах, св., прех. Отпарям, отпор-вам. Трясна гръм, отпира скала във планината / и събери я надолу из гората. К. Христов, Мис., 1899, кн. 9, 376. Па си яхна [гръче] море, / тая добра коня, / покара го море, / през нова чаршия./ С нодзе копа море, / калоръми отпира. Нар. пес., СбНУ XI, 410. отпирам се, отпера се страд. ОТПИРАМ СЕ несв.; отпера се св., непрех. Отпарям се, отпорвам се. Еньо удряше с юмруци по масата така тежко, че дъските се отпираха. Елин Пелин, Съч. Ш, 148.
ОТПЙРАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отпирам1 и от отпирам се.
ОТПЙРАНЕ2 ср. Отгл. същ. от отпирам2 и от отпирам се; отпаряне, отпорване.
ОТПЙСВАМ, -аш, несв.; отпиша, -еш, мин. св. отписах, св., прех. 1. С предл. от. Зачерквам, задрасквам някого в списъка на определена група хора, изваждам някого от състава на нещо; заличавам. Други деца, за да не ги запише прегледникът в списъка на провинените, или да ги отпише оттам, ако ги е записал, дават му било калемче, било ябълки или орехи, било нещо друго. Т. Вла-йков, Пр I, 2Г7. — Ингя Ибовиле, не мож го отписа, / че ние сме, Ибо, най-напред писале / аскера да води, / байрака да носи. Нар. пес., СбВСтТ, 968.
2. Прен. С предл. от. Мислено изключвам някого от състава на определена група; заличавам, изличавам. Роднините му бяха го отписали вече от рода си и също престанаха да мислят за него, той беше за тях мъртвец. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 108. — Дамя-не! Ивайло! Вий ли сте или очите ми зле виждат?.. — Ний ви бяхме отписали от живите, пък то... Виж ти, виж ти радост! Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 126. // Прен. С предл. от. Преставам да мисля за някого, премахвам от мислите и чувствата си, забравям някого; изличавам, заличавам. През май в града се заговори за сина на покойния Старирадев, пристигнал тия дни от Париж.. За тоя чорбаджийски син, отписан от паметта на търновчани, се мълвеше, че изхарчил торби жълтици в парижките ка-фе-шантани и от него не бивало да се очаква нищо. Ем. Станев, ТЦ, 5. — Къде да избяга от своята мизерия? С каква сила той ще се върне при нея, когато я беше вече отписал от себе си? Д. Немиров, БЛ, 49. Баща му., наместо., да са поразмисли, че синът му го вече не остави за друго.., а той още начаса щом замина, го отписа из ума си. Ил. Блъсков, ПБ II, 14.
3. Преставам да имам като свое, да разполагам, да притежавам нещо или да се занимавам с нещо, обикн. не по свое желание. Градът наистина беше се изменил твърде мно
