тактика .., така и поради неспособността си да спечели що-годе значително влияние вътре в България. М. Арнаудов, БКД, 275. Между двамата имаше неприязън. Някой път чорбаджи Анко влизаше тъй по в настроение, опитваше се да бъде хрисим, ала зад външната му престореност бай Филип съзираше вражеските му зъби. Кр. Григоров, Н, 153. Свикнал с леката и натрапни-чава готовност, с която всички момичета от селото му предлагаха своето приятелство, той [Петър] страдаше до неприязън от Нонкиното мълчание. Ив. Петров, НЛ,
29. Изразявам неприязън. Изпитвам неприязън. Показвам неприязън. Лична неприязън. Скрита неприязън. Явна неприязън.
— От рус. неириизнь. — Речник на думи турски и гръцки в езика български, 1855.
НЕПРИЯТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Само ед. Събир. Всяка една от воюващи страни (войски, въоръжени групировки) по отношение на другата; противник, враг. Страхът, че неприятелят може да настъпи, държи в тревога цялата позиция. Л. Стоянов, X, 15. Неориентирани добре, в чужда, непозната местност, без точни сведения за неприятеля — ние очаквахме нападение от всяка една страна. И. Йовков, Разк. II, 120. На отсрещния бряг бяха хитлеристите. Ясно се виждаше град Осиек с остро-върхите кули на католическите църкви, които сега служеха за наблюдателници на неприятеля. В. Нешков, Н, 129.
2. Човек, който има враждебно отношение към някого или към нещо, който е зле настроен към някого или нещо; противник, враг. Веднаж кметът на селото, за дребна работа, му удари плесница е кръчмата., от тоя ден Иоргаке, господарът му, върл н§-приятел на кмета, не го остави на мира. Й. Йовков, ЖС, 33. И най-големия, и най-злоб-ния си неприятел, почтений челяк не тря-ба с непростителни средства да го бори, защото то е низост. Г, 1863, бр. 6, 43. Бе-зумний приятел с услугите си може да ти направи по-много зло, отколкото най-вър-лий неприятел. Т. Икономов, ЧПГ, 94. Запрените жарко желаят в Цариград да ся викнат, за да можат да ся защитят против силния си неприятел. ЦВ, 1857, бр. 328, 122.
3. Прен. Причинител на вреди, злини на някого или на нещо; враг. Имай предвид, че тютюнът ти е неприятел. А Най-големият му неприятел в службата беше склонността му към клюки и празни разговори. II Животно, което застрашава с унищожение друго животно, човека или полезни растения. Жабата въздъхна облекчено. Колко много опасности я грозяха отвред! Трябваше да дебне,.. Лисици, змии, врани,.. — от въздуха, по земята и във водата — навсякъде я дебнеха безброй неприятели! П. Бобев, ЗП, 47. Тя [стридата] има твърде малко мишци. Една от тези мишци й служи да затваря и стяга черупката си, когато ся нападне от неприятели. ИЗ 1874-1881, 1882,48.
НЕПРИЯТЕЛКА ж. Жена или животно (от женски пол или с име в ж. р.) неприятел. Намерила, добрата ми майка — .. — че съвсем не съм била такова черно чудовище и човекоядка, каквато ме прославили пред нея неприятелки и приятелки. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 17. Лисицата е неприятелка на кокошките.
НЕПРИЯТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на неприятел, извършва се, произлиза от неприятел (в 1 знач.); вражески, противников. Една силна крепост като Преслав, поставена на важен проход, е могла да предпазва от неприятелски нахлува-ния. П. Делирадев, БГХ, 85. Привечер в топлия летен въздух се понася рядка стрелба. Това са първите неприятелски аванпостове, които са се доближили. Л. Стоянов, X, 49. Ние смятахме положението вече за добро. Отбцтц бяха няколко неприятелски атаки. Й. Йовков, Разк. I, 146. Кога ся случвало да забележат някакво неприятелско движение, те [началниците] давали знак и по тойзи знак всички текли да ся опълчат на неприятеля. С. Радулов, НД (превод), 51. Неприятелски куршум. Неприятелска войска. Неприятелско знаме. Неприятелско бойно поле. II Който е във враждебни отношения, проявява враждебност; враждуващ. Бойните полета плуваха в кръв и пълняха ся с жъртви и от двете неприятелски страни. Д. Войников, КБИ,
6. Кога ся подигна въпроса за освобождението ни от гърцките владици, какви, какви не подигравки, какви не тежки думи слушахме от разни неприятелски нам народи? МС, 1883, кн. 4, 7-8.
2. Който изразява, съдържа враждебност, омраза; враждебен. Македонски,.., не можеше още да се умири и хвърляше неприятелски и застрашителни погледи на Хаджият. Ив. Вазов, Съч. VI, 30. Кметът, който беше в неприятелски отношения с околийския, отговори угоднически: — И аз не мога да си обясня, господин Морев! Д. Димов, Т, 299.
3. Остар. Книж. Неприязнен, неодобрителен. Язикът е, който възбужда неприятелските наклонности в человеческите сърца. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 85. Подига-ха дюшеците ни и бъркаха вътре. Не се боях, че ще ме уловят с нещо, обаче това пре-гледване неприятелско,.., беше за мене не знам как раздразнително и секи път ме разтреперваше. Др. Цанков, ТМ (превод), 191.
НЕПРИЯТЕЛСКИ нареч. 1. Както е присъщо на неприятел, противник, враг; вражески. В такова положение са се нами-рале около половината на 10-тий век речените земи, които Дуклянский презвитер ни
