вътрешноземский, заради това така дълго бяха непристъпни за влиянието на чужденците. Г. Бенев, БК (превод), 5. Непристъпен големец. Непристъпен началник.
4. Рядко. Който изразява надменност, високомерие, необщителност. Непристъпно изражение. Непристъпно държане.
НЕПРИСТЪПЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Непристъпен. В Швейцария,., железните пътища .. без да са гледа на неп-ристъпливото им [на градовете] положение,.. тия големи пътища за съединение., ще стегнат съюзната връзка. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 24.
НЕПРИСТЪПЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ~ж. Остар. Книж. Непристъпност.
НЕПРИСТЪПНО. Нареч. от непристъпен; недостъпно, недосегаемо. Началник щаба, кокалест, мълчалив, меланхоличен офицер, с безукоризнено лъснати стъкла на пенснето отвреме-навреме поглеждаше полупрезрително заспалия си началник и още по-непристъпно се затваряше в себе си. П. Вежинов, ВП, 113.
НЕПРИСТЪПНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на непристъпен; недостъпност, недосегаемост. В сравнение с подоблачните висоти вляво и отдясно калето е нищож-но, но затова пък стръмните отвесни канари го правят непристъпно. Реката увеличава тая непристъпност, заобикаляйки възвишението с един полукръг. Н. Хайтов, ШГ, 247. За средновековната стратегия местоположението на търновската крепост било образец на непристъпност и не-превземаемост. П. Делирадев, БГХ, 77.
НЕПРИСЪСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет с ден. В който не се работи; почивен, празничен. Денят е неприсъствен. Посещения няма никакви. Ние влизаме в къ-щата-музей със специалното разрешение на Мария Павловна — сестра на Чехов. К. Кю-лявков, СПП, 59. Четеше по пътя за Брри-совград и на връщане от града. Четеше в неприсъствените дни на полето, докато кравите кротко пасяха. Г. Русафов, ИТБД, 160. Неприсъствен ден бе. Канцеларията не работеше. Н. Попфилипов, БД, 17.
НЕПРИСЪСТВИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Книж. Липса, отсъствие на някого, нещо. Противоп. присъствие. Обзет от подозрението, че Димитър предпочита неговото неприсъствие, той наведе глава, постоя така минута, две, поразмисли. Т. Харман-джиев, Р, 69. Той [Койно] огледа мястото около кладенеца, ослуша се, за да се увери в неприсъствието на човек, изтича към кладенеца и цамбурна черпака. X. Русев, ПС, 169.
НЕПРИСЪЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е обичаен, присъщ на някого или нещо; нехарактерен, нетипичен, необичаен. Неочаквано нещо се блъсна във вратата, тя се отвори шумно и в стаята нахълта Касабов.. — Какво има? — дигна голямата си глава Раковски, изненадан от тая неприсъща за секретаря възбуденост. Ст. Дичев, ЗС I, 376. Ванко разбираше смисъла на този къс разпит.. Стори му се, че го обзема някаква неприсъща нему яросщ, че му се иска да плюе към баща си. Кр. Велков, СБ, 67. От известно време моята деветгодишна дъщеря — третокласница, започна да спи неспокойно, да се върти в леглото, да се стряска и да говори насън странни, неприсъщи за възрастта й думи. П. Незнакомое, СНП, 75. У Пушкина изображението на чуждия живот не става от домашно гледище, под външния изглед на хора от чужди нации не прозират черти тям неприсъщи. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 93.
НЕПРИТВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. В който няма притворство, лицемерие, който е лишен от притворство; непресторен, искрен, чистосърдечен. Влече те тоя живот, ако не с друго, поне с широкия си и свободен размах, с непри-творната, си и чистосърдечна привързаност. Й. Йовков, Разк. III, 196-197. Нему му [на дядо Георги] се струва, че ще умре с отворени очи, ако Константин не се смили да дойде.. Тая непритворна отеческа любов се изразявала не само с голи думи, а често и в no-материални форми. Йв. Шишманов, СбНУ XI, 602. Ний,.., му благодарим топло за известието, което съобщава във вестника си с непритворна скръб. Ч, 1871, бр. 8, 256.
— От рус. непритворный.
НЕПРИТВОРНО нареч. Остар. Книж. Без притворство, лицемерие; непресторено, искрено, чистосърдечно. Слугиня защура с ястия и плодове, а разчувствуваната майка тъй непритворно трупаше почти всичко пред Коця, че на сестрите му ставаше просто смешно. А. Страшимиров, А, 96. Не вярвам Лили Попова да е била толкова сърдечна само с нас.. Нейната радост бе тъй спонтанна и толкова истинска, че нашите, с които щяхме да се срещнем до вечерта, бяха добре подготвени.. Тези хора бяха непритворно зарадвани и всеотдайни. О, 1979, кн. 17, 16.
— От рус. непритворно.
НЕПРИТЕСНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мк. -лни, прил. Остар. Книж. Който не се притеснява, смущава от наличие на проблеми, задачи или от предразсъдъци, скрупули и др: Нейният непритеснителен дух, нейните непостоянни страсти и нейната бе-зюздна философия накараха йедно след друго да я дирят най-развратните благородни на йепохата. Б. Горанов, ЖГС (превод), 47. Непритеснителна ученичка.
НЕПРИЧАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който не взема участие в нещо, няма отношение към нещо; незамесен,
