ЬХХ1. Пак за сборот, що го рекол Ристос: „итри бидете како змии“, той не го рекол, за да бидеме само итри, да грабаме со не-правина и да се обогатуаме, ами рекол и да бидеме чисти и кротки како гулаби. СбНУ VI, 103.
НЕПРАВИЦА ж. Диал. Неправда; не-правдина, неправина.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕПРАВО. Остар. и диал. Нареч. от неправ. 1. Неточно, неправилно. Не е само това, що той [г-н Дринов] неправо казал; той прилага на това Марцелиното свидетелство и речи, които он не е казал. Г. Кръстевич, ОДК, 13.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че нещо се смята, се преценява като несъответно, не отговарящо на истината. Неправо е дето хората ся оплакват от рвета; ми сами си докарваме беди и злини. И. Груев, СП (превод), 194.
НЕПРАВОВЁРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. От гледна точка на мюсюлманите, обикн. турци — който се отнася до християнин, свързан е с християнин. Най-после той [Хилми паша] убеди албанците да мируват, като им обеща, че по отношение на тях той съзнава негодността на прилаганите по неправоверно вмешателство реформи. Пряп., 1903, бр. 39, \. И всички можеха да видят как се тресе рядката му, мръсна брада,.. Селим хан усети отврата, неправо-верната, но естествена отврата на здравия човек към недъгавия, на ситостта към безсмисления глад. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 387. Неправоверни обичаи.
2. Като същ. обикн. неправоверни лен. Название, използувано от мюсюлманите, обикн. турци по отношение на християните. Фанатици до мозъка на костите си, те [турските духовници] хулеха европейците и християните, неправоверните, които още дръзваха да тъпчат безнаказано свещената земя на османлиите. Цв. Минков, М3,
202. Според турските нрави, никой няма право да види хаджиите в пълнота им голота. Те са свещени личности и погледът на правоверни и неправоверни не бива да се плъзга любопитно по най-любопитните части на снагата им. Ст. Чилингиров, ПЖ,
163.
НЕПРАВОЛИНЁЕН, -ёйна, -ёйно, мн. -ейни, прил. 1. Който не е праволинеен, който не се извършва или не е разположен по права линия. Новите градски части обаче се изграждали според условията и нуждите
— с неправолинейно очертание на улиците. Т. Горанов и др., ПА, 26. Неправолинейно движение.
2. Прен. Който не е последователен в поведението си, схващанията си и под. Неправолинеен диалектик.
3. Прен. В който има противоречия, колебания. Неправолинейно поведение.
НЕПРАВОЛИНЁЙНО. Нареч. от неправолинеен. 1. Не по права линия. Летящият обект се движел неправолинейно.
2. Непоследователно. Постъпва неправолинейно.
НЕПРАВОЛИНЁЙНОСТ, -rrà, мн. няма, ж. Качество на неправолинеен. Нейната неправолинейност е известна на всички. Д Неправолинейност на движението.
НЕПРАВОМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Юрид. Който няма правни, законни основания; незаконен, незаконосъобразен, противозаконен. Неправомерни споразумения. Неправомерни действия. Неправомерен договор. Неправомерно задържане от полицията. Неправомерно съглашение.
НЕПРАВОМЕРНО. Юрид. Нареч. от неправомерен. Осъден неправомерно.
НЕПРАВОМЁРНОСТ, -rrà, мн. няма,
ж. Юрид. Отвл. същ. от неправомерен. В своята пледоария адвокатът изтъкна неправомерността на иска.
НЕПРАВОСПОСОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който няма право да упражнява някаква професия. Едно от условията за приемане в курсовете към машинотрак-торните училища е кандидатите да имат най-малко тригодишен стаж в МТС, ТКЗС и ДЗС като неправоспособни трактористи! НТМ, 1962, кн. 1, 13. Неправоспособен шофьор. Неправоспособен учител. Неправоспособен адвокат.
НЕПРАВОСПОСОБНОСТ, -rrà, мн, няма, ж. Липса, отсъствие на правоспособност.
НЕПРАВОСЪДИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Несправедливо съдене. Той предпочиташе да стои, да стане жертва на неправо-съдието, нежели да бяга. К. Величков, НС, 6.
НЕПРАВОТА, мн. няма, ж. Рядко. Качество или проява на неправ (във 2 и 3 знач.). Объркан от противоречиви чувства и от собствената си непоследователност, убеден вече в своята жестокост и неправота, той бавно изкачи стълбите към нейната стая. Ем. Манов, БГ, 191. Земете пред очи и онези херои, мъченици на своето призвание,., и вие,,., ще се убедите в непра-вотата на един мой критик. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 35. При осъждането на някоя религия.., най-естественият и най-разумният начин е — да се действува на ума на человека и с достъпни за него доказателства да се убеждава в неправотата на вярата му. ПСп, 1876, кн. 11-12, 39.
НЕПРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. и диал. 1. Само за жена или за женско животно — бременна, трудна, тежка. — Много мъже съм срещала, три пъти е трепвала утробата ми. И то — само като ги погледнех. Сигурно тъй непразните жени усещат, че за пръв път децата им мръд-
