ните си, спрямо своето началство Дочо проявяваше прекомерно покорство. Т. Влайков, Съч. III, 120. И ние тръгнахме .. да продължим спора за личната и частна-та собственост с намерение да бъдем не-отстъпчиви. К. Калчев, СР, 113.
НЕОТСТЪПЧЙВО. Нареч. от неот-стъпчив; с неотстъпчивост. — Цял ден път с каруца по това шосе!... Аз не те пущам, да го знаеш. — Не съм малолетна да ме съдиш! — отвърна студено и неотстъпчиво Станка. Г. Караславов, ОХ IV, 334. — Какво е премълчала? — Не твърдя, че е съзнателно... — избухна Лиляна, очите й светват неотстъпчиво. Др. Асенов, ТКНП, 252.
НЕОТСТЪПЧЙВОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от неотстъпчив. Той обаче упорито държеше на своето .. Разбира се, министърът се съгласи с моите доводи, а него, заради неотстъпчивостта му, нака
за. А. Гуляшки, ДМС, 190-191. Неотстъпчивостта на Високата порта по време на Цариградската посланическа конференция, трескавите приготовления в турския военен лагер и антируската позиция на повечето западни държави принуждават Петербург да вземе допълнителни мерки за активизиране на разузнаването. Отеч., 1977, кн. 11, 29. В тоя спор Редингота прояви желязна неотстъпчивост. Д. Димов, Т, 219.
НЕОТЧЕТЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не се е отчел за нещо. Останали са две неотчетени инкасаторки.
2. Който не е отчетен, за който не е даден отчет; който не е включен в отчет. Неотчетен период. Неотчетена дейност. II За сума — който не е отчетен, за изразходването на който не е представен документ или съответен отчет. Тогава дойде и уволнението: дребна неотчетена сума и гласът на строгия началник: „Ще ви предам на прокурора“. М. Грубешлиева, ПП, 107.
з. За измерителен уред — който не е отчетен, на който показанията не са отчетени. Неотчетен водомер. Неотчетен електромер.
4. Като същ. Човек, който не се отчел за нещо. Председателят взе нарядния списък за държавните доставки и започна деловата си работа. Всички неотчетени към държавата трябваше да бъдат извикани... Ст. Марков, ДБ, 366.
НЕОТЧЕТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е отчетлив, ясен. Формата на стъклото е или изпъкнала,., или вдлъбната,..; вдлъбнатото ги [предметите] умаля-ва, а изпъкналото ги увеличава значително и ги показва твърде неотчетливи и изкривени. М. Калинков, ГГ, 34.
НЕОТЧЕТЛЙВО. Нареч. от неотчет-лив; без отчетливост. Поради насочеността на съзнанието върху определен предмет той се съзнава ясно и отчетливо, докато всички останали дразнители, действуващи в същото време, се преживяват повече или по-малко смътно и неотчетливо. Псих. X кл, 80.
НЕОТЧЕТЛЙВОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Качество на неотчетлив.
НЕОТЧУЖДАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се отчужди. Тя [земята] се считаше вечен темел на рода, на миналите, настоящите и бъдещите поколения. Поради това имотът на задругата се смяташе неотчуждаем, неразполагаем. Ив. Хаджийски, БДНН I, 19.
НЕОФАШЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Възродил се след Втората световна война фашизъм, в нова, частично видоизменена форма, приспособена към съвременната историческа обстановка, но запазила своята ултрареакционна расистка, чове-коненавистническа същност. Опряха се [„ултрадесните“] на неофашизма и поискаха да възродят оглозганите политически и идейни принципи на нацизма. А, 1978, кн. 37, 152.
НЕОФАШЙСТ м. Полит. Привърженик на неофашизма. По улиците на Италия неофашистите убиват прогресивни хора. М. Миланов, ТМП, 171. Неофашистите в Германия извършват терористични актове над чужденци.
НЕОФА1ПЙСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до неофашизъм и до неофашист. Министърът на вътрешните работи Тумбас е наредил до окръжните управители да му изпратят писмени доклади за дейността на неофашистките организации в страната, прикрити под различни наименования. ВН, 1964, бр. 3878, 3. Председателят на съюза на синдикатите в ГФР е изпратил телеграма до Аденауер, с която иска правителството да вземе мерки срещу засилването на провокациите на неофашистките елементи. ВН, 1959, бр. 2598, 3. Неофашистки среди. Неофашист-ки банди. Неофашистко движение. Неофа-шистко правителство.
НЕОФЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Недобър, нереден. Тоя необикновен блъсък показваше, че има нещо неоферно в монастира. Скимна ми, че има гости разбойници. Ив. Вазов, Съч. VIII, 155.
— От гр. otpeXoç.
НЕОФЙТ м. 1. Рел. Човек, приел нова вяра; новопокръстен.
2. Книж. Нов, обикн. твърде ревностен привърженик на някакво учение, доктрина и под.
— Ог гр. VEÔcpmoç през фр. néophyte и рус. неофит.— От М. Филииова-Байроиа и др., Речник на чуждите думи..., 1982.
НЕОФИЦИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни,
