отменна повеля на развитието. Неотменна заповед.
НЕОТМЕНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се отмени, промени, който съществува или предстои независимо от обстоятелствата; неотменен. Като по някакво старо, безсмислено и неотменимо задължение, отвреме-навреме кукурига-ха петли. Г. Караславов, Т, 42. В неговия порядъчен живот нямаше никакви изненади, всички неизвестни в крайна сметка получаваха своя неотменим верен отговор. Това го правеше дълбоко сигурен и уверен в себе си. П. Вежинов, БГ, 127-128. Паметта на съвременниците избледнява по неотменимите закони на остаряването, а и човешкият живот се мери с няколко само десетилетия. В. Йосифов, Избр. тв I, 109. Отношенияпш между двете съседни села са повече от коректни; те се назовават кумци. Но женитбите са изключени,.. Народ-ната санкция е неотменима. П. Делирадев, В, 301. Това е есента. /.. / Иде тя, / тъй както винаги — неотменима — / последния живот да прибере. Хр. Радевски, ВН, 73. Неотменима заповед. Неотменима повеля. Неотменимо право. Неотменим дълг. Неотменими разпореждания. Неотменима цел. Неотменима присъда.
НЕОТМЕНИМО. Книж. Нареч. от неотменим; по неотменим начин, неотменно. Той никога досега не бе мислил за Юрдека, както човек не мисли за ръцете си и за краката си, които без друго смята за неотменимо свои. П. Вежинов, НС, 270. И след леката игра за разтуха само, съвсем неочаквано, бързо и неотменимо се стига до онова, което се нарича измяна. Ст. Даскалов, СЛ, 499.
НЕОТМЕНЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неотменим; неотмен-ност. Оръжията имат чудното свойство да променят душите на своите притежатели: на характера, мислите, решенията на притежателите си те придават студенината и твърдостта на своя метал, категоричността на изстрелите си, неотме-нимостта на последствията му. К. Георгиев, ВНП, 104. Дори в тоя неузнаваем град,.., в който разни фръцли завъртаха към него ту лява, ту дясна кълка, той видя великата неотменимост на едно шествуващо зло. Ст. Сивриев, ЗСБ, 34.
НЕОТМЕННО. Книж. Нареч. от неотменен; по неотменим начин, неотменимо. Хората бяха свикнали неотменно с нея [реката]. Д. Фучеджиев, Р, 67. Мъжът и жената като да се примириха с моето присъствие, но в очите им аз неотменно четях сподавени опасения, гняв и презрение — чувства, произхода на които не можех да си обясня. Др. Асенов, СВ, 21-22. Веригите на окопите и набързо изровени стрелкови траншеи се виеха през полето като кошмарни пътеки, по които се носеше властно и неотменно смъртта. С. Северняк, ОНК, 188-189. Ти си нежен, и предан, и верен, / ти си мой неотменно и всякога. Е. Багряна, ВС, 12. Как да пея и как да се радвам... / Един черен човек неотменно / като сянка пълзи подир мене. Г. Джагаров, ПСВ, 11.
HEOTMÈHHOCT, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неотменен; неотменимост. Мина времето, когато той наблюдаваше света единствено от разтворения прозорец, прикован от коварна болест, подчинен на нейната неотменност. Пл, 1969, кн. 23, 66.
НЕОТМЕНЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Неотменим, неотменен. Баща му [на Христакиев] побърза да успокои Янакиев: — Докторе, ти само оздравей, дай Боже да помогне Господ, завещанието не е неотменяемо. Всичко си остава твое, все едно, че нищо не е било... Ем. Станев, ИК I и II, 296.
НЕОТМЕНЯЕМОСТ, -rrà, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от неотменяем; неотменимост, неотменност.
HEOTMÈPEH, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е премерен, отмерен добре; не-премерен. Състезателката направи едно неотмерено движение и падна.
2. Който не е преценен, премислен добре, преди да се направи; непремерен. Мъчеше го [Стан] мисълта, че извърши неотмерена и непоправима стъпка. И действително — той постъпи зле. Г. Райчев, Избр. съч. I, 108.
HEOTMÈPEHOCT, -ттй, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неотмерен; непремереност. Неотмереността на движенията му веднага се хвърляше в очи.
НЕОТМИВАеМ, -а, -о, мн. -и, прил. За вещество, обикн. боя, лепило и под. — който не може да се измие, отмие и остава непроменен при миене; неизмиваем. Неотми-ваем лак.
НЕОТНИМАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който не може да се отнеме. — Тоя, от когото се иска да рискува, той,.., има неотнимаемото право да размисли. Ст. Дичев, ЗС I, 197. Щом се прави и изгражда нещо наново — ние трябва първо да му намерим неотнимаемо място в пространството (листа), като на всяка реална вещ. Ал. Гетман и др., СБ, 89.
НЕОТОМЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Философска школа в католицизма, която представя съвременен етап от развоя на томизма (учението на Тома Аквински от XIII в.). За Тома Аквински заслужава да се кажат няколко думи, тъй като с неговото име е свързано ..-широко разпространеното .. направление на философията в наши дни, а именно неотомизма. HTM, 1961, кн. 11, 28.
НЕОТОМЙСТ м. Филос. Привърженик
