отклонният ход на смъртта. С. Северняк, ОНК, 205. Кибаров .. не за пръв път бе изказал и смели, ясни, убедителни мисли. За неотклонната последователност, за твърдостта, с която трябва да се осъществява всяко взето вече решение. Д. Талев, ГЧ,
269. Новата [обществена сила] се създаваше от неотклонния икономически развой, който променяше обществените пластове в Русия. Г. Бакалов, Избр. пр, 567. Тъй Иванко става убиец не по вродена, неотклонна вътрешна подбуда, а по силата на външни внушения. Г. Константинов, ПР, 42. Неотклонно подобряване на материалното и културно състояние на хората. Неотклонна миролюбива политика.
НЕОТКЛОНЕНИЕ, мн. няма, ср. Обикн. в съчет. Мярка за неотклонение. Адм. Мярка (подписка, гаранция, домашен арест или задържане под стража), която се взема спрямо обвиняемия от следователя или прокурора, за да му попречи да се укрие, да извърши друго престъпление и под.
НЕОТКЛОНИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се отклони. Невидима, не-отклонима над тебе се спуща безшумно една пълзяща лавина, наречена Гузна съвест. Бл. Димитрова, Лав., 235. Има неща неот-клоними. Когато плодът узрее, той се откъсва от клонката. Б. Болгар, ПД, 26. Смъртта е най-ужасяващият призрак, който се изпречва, щом човек размисли за живота и неговия неотклоним път. Ас. Зла-таров, Избр. съч. III, 73. Неотклонима власт. Неотклоними изисквания.
НЕОТКЛОННО. Нареч. от неотклонен; без отклонение. Малките му зеленикави очи,.., сега са устремени към косата и неотклонно следят нейния замах. Т. Влай-ков, Съч. III, 3. През всичкото време бухти пенлива реката, край която неотклонно лази пътеката в подножието на мрачния рид Соколовец. Ив. Вазов, Съч. XVII, 62. Фауст е простен и спасен, понеже не е останал при егоистичните цели и при заблудите си, а се е стремял неотклонно към висше познание и добри дела. М. Арнаудов, Г, 74-75. Неотклонно следвам идеалите си.
НЕОТКЛОННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неотклонен. Неотклон-ността при следване на избрания от него път му спечели уважение и авторитет всред връстниците му.
НЕОТКОЛЕ нареч. Остар. и диал. Неотдавна. Щом ги видя, Давид разбра, че случайно или нарочно, тук бяха се събрали всички тия селски ергени, които неотколе бяха замесени в една весела история около един откраднат петел. Й. Йовков, ЖС, 183. Когато по-късно заминава за Русе на гости на по-големия си брат Ганчо, неотколе женен там, радостта й е безмерна — най-много, че ще бъде при голямата и спокойна река. Ст. Грудев, ББ, 40. Като пишем тези редове, ние си напомнюваме много за нашите млади орачи, които неотколе са навъртаха по европейските земледелски училища и са завърнаха пълни с надежда да подобрят у нас както орачеството, тъй също и занаятите. Лет., 1876, 45.
НЕОТКОЛЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. и диал. Неотдавнашен. Едно неотколешно предание разказва, че някой си Хюсеиин паша владеел тук големи чифлици. Й. Йовков, Разк. II, 7. Чурал! .. Заедно с тая дума възкръсна и неотколеш-ният спомен за първото ми идване в тая дивна родопска местност. Н. Хайтов, ШГ, 256. Актьорите също не се стесняват много. Те не преправят лицата си и това ми науми нашите неотколешни любителски представления, дето Райна княгиня изла-зяше с пъдарски мустаки. Ив. Вазов, Съч. XVI, 156. Помним ний неотколешните буйни и възторжени наши възклицания, кога за първи път в татковината ни са появиха сам-там някои читалища. Ч, 1875, бр. 1,11.
НЕОТКОЛЕ1ПНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. и диал. Отвл. същ. от неотколе-шен. Но да давам таквози обяснение на Юдитините румени бузи — туй би било крайна глупавщина от моя страна, като се вземе пред очи .. неотколешността на нашето познайнство. ССГ (превод), 168.
НЕОТКРИВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде открит. Има елементи, които са необходими в живота на растенията в съвсем малки, а други в почти неоткриваеми с химичен анализ количества. Н. Митрева, ВРС, 35-36. Неоткривае-мо скривалище.
НЕОТКРИВАЕМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от неоткриваем.
НЕОТЛАГАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неотложен. Ние видяхме там, че тази ревизия [на аптечната такса] не се диктува от някакви належащи и не-отлагаеми причини. Пряп., 1903, бр. 85, 1.
НЕОТЛАГАЕМОСТ, тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неотлагаем; неотложност. Тя [тайната] се комуникира на другите кабинети с една учтива и решителна молба, на основание на неотлагае-мост, че би трябвало да се подпише. Пряп., 1903, бр. 85,2. ^
НЕОТЛЕЖАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. За хранителен продукт, напитка, суровина и под. — който не е стоял достатъчно време, за да придобие необходимите качества и свойства. Големият брак [на керемидите] се дължи на употребяването на неподходяща и неотлежала глина. ОФ, 1950, бр. 1807, 2. Неотлежала боза. Неотлежала бира. Неотлежала кайма. Неотлежало вино.
НЕОТЛЕЖАЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неотлежал. При неотлежа-
