— викнах, като лудешки се надигнах от седлото на камилата. — Спасени сме... Спасени сме... — Дървета!... Вода!..-.—крещях неистово аз. Ст. Дичев, Р, 153 Балчев видя как жените се втурнаха, повлякоха със себе си войниците и обкръжиха навързаните .. Една селянка, с нож в ръка, неистово зарева и започна да реже въжетата. Ем. Станев, ЙК III и IV, 504. Вятърът стенеше, гонеха се като бесни облаците, езерото блъскаше неистово вълните си в брега и то клокочеше, кипеше. Д. Спространов, ОП, 393. Беше събота вечер — високоговорител лят от балкона на читалището неистово гърмеше хоро. С. Северняк, ВСД, 124.
НЕИСТОВСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Безчинство, зверство, жестокост. Опустошенията и неистовствата на турските низами и башибозуци превърнаха на пепелища и гробница една пространна област с повече от четиристотин хиляди християни. Пряп., 1903, бр. 39, 1. И са обяви покровител на рйите-христени, дотогиз потъпкани U пред властите, и пред господствующая народ от своеволията и неис-товството на областните управители, повечето еничери. Т. Шишков, ИБН, 305. Пет денонощия свирепели гнусните убийци. Най-после Цинна и приятелят му сами дошли в ужас от таквоз неистовство. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 330.
— От рус. неистовство.
НЕЙ. Вж. т я.
НЕЙ, нёят, нёя, мн. нёйове и нёеве, след числ. нёя, м. Остар. и диал. Тръстикова флейта, подобна на кавал, разпространена в Близкия изток, Узбекистан, Азърбайджан и др. Шахът се обърна към мюфтията и го попита, ще му даде ли воля да посвирят и неговите дервиши с неевете си нккоя божествена дервишка молитва. Ц. Гинчев, ГК, 165.
— От тур. пеу. — Друга форма: най.
НЕЙ частица. Диал. Ой, ей. Ней море девойко, / ней море хубава, / что любиш, что глядаш / той луд гидия. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 261.
НЕЙДЕ нареч. Нар.-поет. Някъде. Адско слънце пече над широкото поле .. Нейде екват дружни момински гласове и над полето, като тих ек от медни звънци, се залю-лява тъжна песен. Елин Пелин, Съч. V, 54. От вчерашния дъжд гората беше като къпана :., а шумата още зелена, нейде жълта, а нейде — червена като кръв. Й. Йовков, ПГ, 52. „Нямам ли нейде някого,/ я майка, я помайчима /.. / да ми водица донесат, / да са от душа разделя?“ Нар. пес., СбГЯ, 16. • С частица си. За изразяване на неопределеност в пространството. Да е тука гроба на починалата, ще ходят всяка заран да го преливат .. А той е далеч нейде си. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 309. С нашата дружина са съедини и Хаджи Димитър, който беше оцелял от турския сатър само затова, защото са беше скрил нейде си. П. Хитов, МП, 21. А той сега така да ми се накара! И зарад кого? За една от нейде си дошла кучка! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 49;
НЕЙЗЕ лич. местоUm. Диал. Ней, на нея, й. Откако превземе от подавающата даровете сваткя всекоя от поменатите жени принадлежащия нейзе дар, подава го на всекоя от наседналите на търпезата гостенки-сватбарки. СбНУКШ ч. III, 75. Иди ми, иди Янин девер, / иди ми викни Яни-на майка / .. / Отиде бърго нейзе я каза. Нар. пес., СбБрМ, 361.
—: Други форми: н е й д з с и н й з е;
НЕИЗИН, -а, -о, мн. -и, притеж. мес-тоим. Диал. Неин. Изпомежду това време невестинският брат или .. някой най-при-бЛижен нейзин роднина дохожда при зетя и му дава дар. СбНУКШ ч. III, 67. Подкършц-ла Яна подков от чевлите, / Ми я виде Яна нейзина свекърва: / „Нека, Яно, нека, нека мила снахо, / нека д' ит Гюро, ке те накле-ветам.“ Нар. пес., СбБрМ, 431.
— Друга форма: нсйдзин и нсзин.
НЕЙСЕ частица. Разг. 1. За изразяване на съгласие и примирение е нещо, станало въпреки очакването или противно на мнението на лицето, което говори; както и да е. Пиронев очакваше да го затворят в кауша, да го залостят в карцера.., но никак не му хрумна, че могат да го напъхат в тази гнъ-сна кочина..: „Нейсе, и това чудо ще мине“. Г. Караславов, ОХ IV, 299. Ала когато платихме таксата на адвоката, чичо Сава каза: — И тоз ни одра с големия кремък... Нейсе, да си вървим, че дълъг път ни чака. К. Калчев, ПИЖ, 90. — Дип не е много сгода тая работа сега, ама нейсе, щом има решение на управата, ще изпълняваме и туй то! Б. Обретенов, С, 69. — С него или без него, ние в края на краищата ще си свършим нашата работа. — Не е точно така, но нейсе.,: П. Вежиновв, НБК, 315.
2. За изразяване на задоволство, че нещо неприятно е минало или е завършило добре, въпреки очакването на лицето, което говори. — Ами там, при водата, какво е търсела? ... -г- Искала е да се давц? — Ами. Нейсе, раздумах я аз из пътя.. Й. Йовков, ЖС,
72. Повечето от нашите момчета бяха запас .. '■— само това им липсва сега — да се изнасят в южна посока и да си леят последната капка кръв. Нейсе, разпуснаха ни. П. Незнакомов, БЧ, 9. Нейсе след малко сам вдигна белия байрак: „Предавам се, вика, не стреляйте“. Ем1 Манов, ДСР, 39. — Нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже. Ал. Константинов, БГ, 5.
3. За изразяване на незаслужено снизхожде-ние или благоволение към някого; както и да е. Бай Ганю извади кесията си .., нарина една шепа монети :., избра една и я подаде
