НЕЗЙБЛЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. О стар. Поет. Устойчив, непоколебим. Ханът спеше спокойно и сънуваше как най-после твърдо са укрепени незиблемите устои на държавата. Р. Ралин, Ст, 1965, бр. 999, 2. Колчем на юг от прозорец погледна -/ Витоша там в кръгозора застава:/ символ на снажност и мощ всепобедна,/ царствена, горда, незиблема, права. Ив. Вазов, Съч. III, 194. Да, иде време по-спокойно, по-честито,/ озърна щат се ecu учудени назад -/ и паметниците незиблеми, които/ въздигнали сме ний, тепърва ще дивят. К. Христов, Избр. ст, 287.
— От рус. нсзиблсммй.
НЕЗЙБЛЕМО. Остар. Поет. Нареч. от незиблем. Блещукаха скъпоценностите по дрехите им [на болярите]., и всичко им се струва незиблемо и дадено от бога. Ем. Манов, ПС, 49.
НЕЗИН, -а, -о, мн. -и, притеж. место-им. Остар. и диал. Неин.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕЗЛОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил.
1. Който не изпитва, не проявява злоба; незлоблив, незлостен, незлобив, беззлобен. По нрава намираха славяните незлобни, не-лукави, а напротив — простодушни. 3. Княжески, ВИ, 6. Чедо в обятия стискаше, чедо невинно, незлобно. Ив. Вазов, ИГП (превод), 3. Дете незлобно, ти простря ръце си/ към родна и любяща теб душа/ и в изповед сърдечна се унесе. К. Христов, Т, 44.
2. Който не съдържа, не изразява злоба; незлоблив, незлостен, незлобив, беззлобен. Скоро другите две работнички почнаха да закачат Митка за Кузман. Закачките бяха незлобни, дори малко доброжелателни. П. Спасов, ХлХ, 263. Огнянов изкусно пренесе разговора на по-незлобна почва. Ив. Вазов, Съч. XXII, 133. Незлобни думи.
НЕЗЛОБЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не изпитва, не проявява злоба; незлостен, беззлобен, незлобен, незлоблив. На всяка крачка той се виждаше придружен от добродушния по-голям брат Иван, тих, кротък, незлобив. Елин Пелин, Съч. III, 160. В характера на Друмев е лежала някаква раз-двоеност,.. Ту кротък, добродушен, поетически мечтателен и незлобив.., ту упорит на своето мнение. М. Арнаудов, Б КД, 123. Майка и на младини беше същата присмехулна, но незлобива, имаше златно сърце. А. Гуляшки, МТС, 84. Той мислено сравни тези волни и незлобива хора със студените лица на богатите англичани. Гр. Угаров, ПСЗ, 29.
2. Който не съдържа, не изразява злоба; незлостен, беззлобен, незлобен, незлоблив. Мечков вдигна главата си и го погледна с открит, незлобив поглед. Д. Кисьов, Щ, 81. Артистът на заставата доста сполучливо имитираше гласа на своя другар и тогава граничарите край тях избухваха в незлобив смях. Б. Несторов, СР, 110. Като мислеше за нея [Лиляна], тутакси се сещаше за Александър. И го притискаше не завист, а чувство на обида, примесено с недоумение и незлобива ирония. А. Гуляшки, Л, 207. Вие с Ну ринка кога си дадохте дума? Хубава е тя, не гледай, че майка й е такава. — Много знаеш ти! — намуси се той. Болно го [Садък] засегна незлобивият намек на Мед-ко. X. Русев, ПЗ, 138.
НЕЗЛОБЙВО нареч. Без злоба; незлобливо, незлобно, незлостно, беззлобно.
— Стига си се излежавал, ами ставай, че хората откога са заминали на градината
— незлобиво му рече тя. Ст. Марков, ДБ, 106. Ако имитираше понякога командирите си или иронизираше някои порядки, то ставаше повърхностно, леко и незлобиво. П. Илиев, ЛВ, 56.
НЕЗЛОБЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от незлобив; беззлобие, незлобливост. Понеже животът надлежи в беди и безпокойствия, моли ся всегда на бога с истинната вяра и незлобивост. Р. Блъсков, ТПД (превод), 13.
НЕЗЛОБИЕ, мн. няма, ср. Остар. Отсъствие, липса на злоба, злонамереност; незлобливост, беззлобие, незлобивост. Той [Господ] много обичал децата за простотата и незлобието им. ПЧ, 1871, кн. 3, 43. Препростийт, наречен св. Павел .., заради незлобието и простосърдечието си и до монашеството е бил земледелец. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 259.
НЕЗЛОБЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не изпитва, не проявява злоба; беззлобен, незлобен, незлобив, незлостен. Рязък, строг, но незлоблив и справедлив, Гър-мелов бе оставил добри спомени от първото си кметуване в края на войната. Г. Ка-раславов, ОХ IV, 249. Добър човек, блага душа беше дядо Стоян, бог да го прости — помина се пролетес,.. Такъв незлоблив, такъв прав и благодушен, та ти е мило да го слушаш. Хр. Максимов, СбЗР, 9. Всичко имаше в нея [във веселбата];.., и лудориите на деца, и добродушната сърдечност на прости и незлобливи хора. И. Йовков, Ж 1945,7.
2. Който не е злобен, не съдържа, не изразява злоба; беззлобен, незлобен, незлобив, незлостен. Сега като че очите ти отведнъж прогледнаха като у младенец. И лицето ти е друго, и в твоята душа няма предишната незлоблива радост, а има печал. Ст. Загор-чинов, ДП, 388. Той беше един от най-рабо-тните, най-умните селяни и всички го обичаха за неговите благи думи, за неговия тих и незлоблив нрав. Хр. Максимов, СбЗР, 21. Вий на спокойния север сте чедата,/ с ясни чела, с незлобливи сърца. К. Христов, ПП I, 85.
НЕЗЛОБЛЙВО нареч. Без злоба; незлобиво, незлобно, незлостно, беззлобно.
