153. Той стана полека,.., навлече бързо панталона и обущата си и направи няколко силни движения с ръцете, за да отпъди сладката нега на съня. Ем. Манов, ДСР, 118. И какъв парк! Алеи сенчести, които кътат удобни ъгълчета за усамотение и нега. Р, 1926, бр. 203, 1. • Обр. Един полегат шип от светлина пронизва мрака и заедно с него сякаш нахлува опияняващата нега на лятната нощ. И. Йовков, ПК, 138. Синият простор бе затихнал в сънна нега. Някъде зад тях се чуваха гласове. Ем. Манов, БГ, 178-179. Тънък зефио от Средна гора носеше из въздуха прохлада и нега. Ив. Вазов, Съч. XXV, 92.
— Рус. нега.
НЕГАСЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Негасена вар. Бяло или сивобяло шуплесто вещество (калциев окис), получено при изпичане на варовик, от което при взаимодействие (гасене) с вода се получава гасена вар. Държеше един череп от счупена стомна, в който имаше няколко бучки от негасена варъ наля вода от бъкела и варта шупна. Й. Йовков, ЧКГ, 35. Негасената вар.., се използува за приготвяне на хоросан и цимент. В. Цокова, ВС, 39. Негасената вар се употребява главно за получаване на гасена вар, на калциев карбид и др. калциеви съединения. Хим. V кл, 1950, 43.
НЕГАСИМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За огън, пламък — който не може да се гаси, угаси; неугасим. Негасим пожар.
2. Прен. Поет. За чувство, желание, порив и под. — който е много силен, много траен, който не може да бъде угасен, утолен; неугасим, неугасващ, неутолим. Но е моята страст негасима,/ и безмълвен е пламналий зов -/ че той няма ни образ, ни име:/ аз обичам самата Любов. Е. Багряна, ВС, 27. Как е хубав света, щом в гърдите гор11/ негаси-мата обич от пролет по-ясна. Мл. Исаев, О, 68. Ала в душите като черен камък/ стои изправен спомен скъп -/стои обгърнат в синкавия пламък/ на вечна негасима скръб. Хр. Смирненски, Съч. I, 76.
НЕГАСНЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За огън, пламък, светлина и под. — който не гасне, не угасва; неугасващ, неугасим. Нега-снеща светлина.
2. Прен. Поет. За чувство, желание, порив и под. — който е много силен, много тр^ен, който не изчезва, не замира; неугасващ, неугасим, неутолим. Наред с тях [народните песни] народът е създал своя ненадминат хайдушки епос, който е разкривал през най-мрачните дни на черната робия негйсне-щия порив за свобода. Л. Стоянов, НК, 1958, бр. 9, 1. Като далечни мъждукащи светлинки грееха там простите пориви на майка му и тая никога негаснеща жажда към доброто и правдата, която и селският учител приживе не бе успял да утоли.
А. Гуляшки, Л, 35.
НЕГАТИВ м. Фотогр. 1. Образ на предмет върху светочувствителна пластинка, върху фотолента или кинолента, на който светлите части са представени като тъмни, а тъмните като светли. Противоп. позитив. Защо белите места на фотографирани предмети са черни, а черните — бели? .. Белите са отразили повече светлина, тя е разложила повече сребърен бромид — тези места са почернели. При черните е станало тъкмо обратното, затова тази снимка се нарича негатив — отпечатък, обратен на онова, което сме заснели. Вл. Харалам-пиев, ПСС, 128. След процеса на проявяване негативът е все още светочувствителен. Й. Малиновски, ХФ, 7. Оказало се, че фотографирането върви много трудно, защото за осветяване си служили с електрическа светлина, която съдържала в себе си топли лъчи, които разваляли негатива. Пл, 1934, бр. 1561, 2. • Обр. А ти извадиш джебното си огледалце/ и видиш -/ негатива на някогашния си образ. Е. Багряна, СЧ, 84.
2. Пластинка, фотолента или кинолента с такова изображение. Противоп. позитив. Негативите на снимките били промити в самия аероплан. Б. Шивачев, 91. Негатива съм скрил на сигурно място и винаги мога да извадя копие. И. Демирев, ОС, 98.
— От лат. negativus 'отрицателен' през фр. ncgatif, нем. Negativ.
НЕГАТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Фотогр. Който се отнася до негатив. Противоп. позитивен. Посредством обектива на киноснимачната камера филмираният обект се изрбразява върху негативната кинолента. Й. Венев и др., К, 97. Днес на всяка будка можем да се снабдим с чувствителен негативен филм. Й. Малиновски, ХФ, 5. Негативният контраст [на снимките] зависи на първо място от контраста на снимания обект и от градацията на снимачния материал. П. Бърнев, П (превод), 43. Фотографът приготви 8 снимки за всички ни. Негативното стъкло прибрах аз. ВН, 1958, бр. 2082, 4. • Обр. Камионът гълташе километрите, от бялата светлина на фаровете бурените край пътя изглеждаха негативни. Г. Мишев, ЕП, 153. Защо тъй дневните терзания, надежди,/ бита сред хора, сред предмети и неща/ в студени негативни сенки се оглежда/ във езерото на съня и на нощта. В. Раковски, ППС, 74.
2. Спец. За отливка, отпечатък и под. — който е обратен на действителния предмет, модел. При протичане на електричен ток върху релефното изображение се отделя тънък слой от мед, който има обратна форма на предмета, на релефа. Така полученото негативно изображение се отделя от глината или гипса. Физ. VIII кл, 1965, 41. Работната част на леярската форма,.., представлява негативен отпечатък от
