ен, разположен към някого или нещо; неблагосклонен. Поетът [Вапцаров] сам дава отговор в стихотворението си „Песен за човека“ на онези „обективни“ наблюдатели, които зад признаците на отделния факт не търсят неговата причина,,, и изпадат винаги до гледището на негови апологети или неблагоразположени негови наблюдатели. С, 1951, кн. 2, 120.
2. Остар. Книж. Неразположен, болнав. Но извинявай, бързам. Госпожата ми е малко неблагоразположена. Ив. Вазов, Д, 56.
НЕБЛАГОРАЗПОЛОЖЁНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Неприязнено, недоброжела-телно отношение към някого; неблагораз-положеност, неблагосклонност. Твоите постъпки ме накарват против моето желание.., да те обвиня в неблагоразположение към твоя господар и благодетел. Хр. Ботев, К (превод), 45.
НЕБЛАГОРАЗПОЛОЖЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Неблагоразположение, неблагосклонност. Чувството на скърбта ми вдъхва неблагоразположеност към причината, която го е произвела. Ч, 1871, кн. 19,583.
НЕБЛАГОРАЗУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който не проявява благоразумие, разсъдливост в постъпките си и става причина за някакви лоши последици; неразумен, безразсъден, неразсъдлив. Бащата се извърна рязко и се ококори. Това неблагоразумно момче може да му навлече някоя беда. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 277. Той не пита прилично ли или неприлично упо-требляват милостинята му ония, на които я дава;.. Затова казувам.., че той е неблагоразумен благодетел. С. Радулов, НД, 123. Жалостна биде съдбата на Рим по смъртта на Августа: на престола ся качвали през 50 години царе все корави и неблагоразумии. ВИ, 1867, 60.
2. В който няма благоразумие, който не е добре обмислен и може да има лоши последици; неразумен, необмислен, безразсъден. Хаджи Евтим нищо не отговори, ами измъкна тоягата си и махна да удари Брад-лова по рамото, но хаджи Смион навреме го удържа от тая неблагоразумна постъпка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 199. Водородът,., не може ся диха без вреда; много химици умряха жертва на едно неблагоразумно любопитство. Ч, 1870, кн. 5, 156. За несча-стие понякогаж следу вал [Карл I] такива неблагоразумии съвети, с които раздража-вал парламента и всичкия народ против себе си. Г. Йошев, КВИ, 275. Неблагоразумно поведение.
НЕБЛАГОРАЗУМИЕ, мн. няма, ср. Поведение, проява на неблагоразумен; не-благоразумност, неразумност. Той разправи накратко за неблагоразумието си да критикува директора. Н. Каралиева, Н, 48. Егоизмът му стигаше до неблагоразумие.
Всички знаеха, че той беше отказал да приеме на работа дори човека, който го беше пренесъл на гръб през границата. Д. Димов, Т, 137. Там аз имах неблагоразумието да установя незаконна връзка с една жена. В. Нешков, Н, 68. Много пъти този, който замръзва, не го усеща чак доде не му каже някой,.. Но ако той има неблагоразумието да приближи до огъня или пак да потопи в гореща вода измръзналата част, тя са сплува и на части о капва. С. Бобчев, ПОС (превод), 191.
НЕБЛАГОРАЗУМНО. Нареч. 1. Без благоразумие; необмислено, неразумно. Последната дума на писмото беше неблагоразумно подчертана. Д. Кисьов, Щ, 156. Постъпи неблагоразумно, като дойде.
2. При гл. съм, смятам, изглежда и др. Означава, че някъде, в нещо се проявява неблагоразумие; неразумно, необмислено. Да проникне в града и да потропа у някой от приятелите, той го счете за неблагоразумно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 183. Някакъв потаен вътрешен глас го [Дако] възпря да обади новината. Може би снощните намеци в кръчмата му подсказаха, че е неблагоразумно да повярва всекиму какво има и какво няма в къщата си. Г. Райчев, ЗлК, 38. Твърде е неблагоразумно да ядем, когато работим или, както имат обичай много учени, когато четем. Лет., 1873, 87.
НЕБЛАГОРАЗУМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от неблагоразумен; неблагоразумие, неразумност.
НЕБЛАГОРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не проявява благородство, нравственост. — Пренебрегват ни, защото живеем с труда си, жертвуваме здраве, душа и нерви, за да облагородяваме една неблагородна сган! Ив. Вазов, Съч. XXI, 149. //Който е свойствен, присъщ или е проява на човек с такива качества. В нравите, в благообразието и неблагообразието ся показва благородната и неблагородната душа. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 162. Неблагородна постъпка. Неблагородни помисли. Неблагородни чувства.
2. Който няма аристократичен, знатен произход. Издателят,.., зачена., да спише едно таквоз дело, в което,.., всяка реч да бъде златна. Затова едно таквоз дело трябваше.. да бъде потребно., и толкоз., полезно и ясно за сърцата, чтото от всякиго едно-го, стар или млад, богат или сиромах, благороден или неблагороден, да ся прочита. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), Х-)^1.
О Неблагородни метали. Хим. Метали, които се съединяват с кислорода и с киселините и образуват соли и други съединения (за разлика от благородните метали като злато, сребро, платина). Във връзка с нуждата от злато учението на Аристотел за превръщането на елементите насочва средновековната мисъл към търсене на философ
