си евреин-ревизор. Р. Сугарев, СС, 19. Ган-ч о: Взел е комисионно към три хиляди ле-ва... Кунка: Чакайте, ама вие шегувате ли се? Седем месеца вече ми удържат половин заплата за негов стар начет. В. Нешков, П, 199.
2. Сума, която липсва, която не може да се оправдае с документи (при такава ревизия).
— Ей го, вчера задържаха магазинера на селкоопа Цветан. Петдесет хилядарки начет, бако-о. Спипал го ревизорът най-после. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2.
— От рус. начет. Друга (нспр.) форма: начет.
НАЧЕТА1. Вж. начитам1 и начит-вам.
НАЧЕТА2. Вж. начитам2.
НАЧЕТА3. Вж. начитам3.
НАЧЕТА4. Вж. начитам4.
НАЧЕТЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начета2 като прил. Който много е чел, учил, има големи познания; ерудиран. Противоп. ограничен. От първите си години, .., до последния си час Иван Хаджийски се е учил непрекъснато, пламенно, целенасочено, събирал е знания. И той е станал в истинския смисъл на думата начетен човек. Е. Каранфилов, Б III, 254. Кирил Цонев беше изключително начетен човек. Той познаваше историята на световното изкуство като истински специалист. М. Цончева, Пл, 1969, кн. 5, 42. Тя го [Тъкачев] смяташе за много умен, за много начетен и вярваше, че по ученост той ще надмине баща си и още повече ще издигне фамилията им. Г. Караславов, ОХ I, 190. // Остар. С непряко доп. с предл. н а. Който е чел много, до насита определен вид съчинения, уточнени от допълнението. Начетен на Чернишевски, Херцена, Бакунина и пр., .., Ботев отрано съзря неравенството в обществото. Ив. Вазов, Съч. XIII, 55.
НАЧЕТЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начета3 като прил. Обикн. за длъжностно лице (касиер, счетоводител, ма-газинер) — който има начет, в сметките на когото са установени разходи, неоправдани с документи; надчетен. Начетен домакин на предприятие. Начетен касиер. Начетен началник на склад.
НАЧЕТЕНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от начетен1; сравнително, доста начетен. Бай Станю е първият. И друг като него няма да се намери в цяла България. Начетеничък, отворен, очите му светят на четири и право в устата ме гледа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 63.
НАЧЕТЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на начетен1; ерудираност, ерудиция. Той [Минко] свършваше шести клас, а беше прочел вече много хубави книги. Неговата начетеност правеше впечатление на всички. Елин Пелин, ПР, 69. — Всеки от нас освен специалното си образование завършва и теология. — Но това е удивително!... Каква начетеност! Д. Димов, ОД, 136.
НАЧЕТРИЖ м. Диал. Най-бърз конски бяг — кариер.
— От Т. Панчен, Дот"лнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАЧЕША1. Вж. начесвам1.
НАЧЕША2. Вж. начесвам2.
НАЧЕШАМ1. Вж. начесвам1.
Н АЧЕ1П АМ2. Вж. н а ч е с в а м2.
НАЧИН м. 1. Подход, форма на осъществяване, протичане, извършване на нещо; способ, маниер. Мечката е тромава при ходене и тичане поради особения начин на стъпване. П. Петков, СП, 55. Целият й начин на държание беше променен: когато запали цигара, тя направи устата си като фуния. М. Грубешлиева, ПИУ, 160. Нашето минаване е сякаш малък празник за цялото местно население — всички махат с ръка или пронизително свирят — особен, малко американски начин за изразяване на възторга. П. Вежинов, ДМ, 12. Борис го слушаше с любопитство и му изглеждаше чуден начинът, по който Банков гледаше на света, на реда в живота. Д. Талев, И, 298. Огнянов и Соколов, прилепени до стените по начин да бъдат по-малко изложени, стискаха револверите си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 221. Начин за производство на бутала. // Действия, средства да се постигне или осъществи нещо; способ. От два месеца нямаше [Велика] писмо от Дима, а в последното си писмо той й се караше, задето не е намерила начин да му изпрати хляб. К. Петканов, МЗК, 176. Тежко, тежко! Вино дайте!/.. /Да забравя род свой беден, / гробът бащин, плачът майчин, —/ тез, що залъкът наеден / грабат с благороден начин. Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.
2. С предл. пои (остар.) с, на, чрез и съгл. опред. Означава, че нещо, някакво действие се извършва, протича при наличието на качества, посочени от определението, напр.: По (и остар. на) всевъзможен (всякакъв, всеки) начин (всякакви, всевъз-можниначини) — всякак. Ще съдейству-вам по всевъзможни начини за икономическото повдигане на тоя западен край. Т. Влайков, Съч. III, 37. Брайт съветва работниците да въстанат със сичките си сили на секи начин против войната. НБ, 1876, бр. 50, 197. По друг начин — другояче. Той бе говорил тъй разпалено и във всяка дума бе влагал толкова чувство, толкова страст — а не би могъл да говори за това по друг начин, — че когато свърши.., с изненада видя безразличието по лицата на двамата си събеседници. Ст. Дичев, ЗС I, 399-400, По еднакъв (един и същ) начин — еднакво. Всички сме дошли на свят / точно по еднакъв начин. Д. Дебелянов, ЗлП, 20. И тия поети .. започват да пи
