158. Върна се във воденицата, взе оръжието си, натъкми се за път и отиде при коня си. К. Петканов, X, 208. натъкмявам си, натъкмя си възвр. Виждаше как други човеци, които много години са биле като него ра-тае, са си натъкмиле най-после кола и волове и зафанале са самички вече да си рабо-тат арабаджилък. Т. Влайков, Съч. II, 110. Що е — барем си натъкмихме едно-друго покъщнина, колкото да не е гола къщата. Т. Влайков, Съч. II, 103. Чтото ще ти е потребно да имаш за тука, аз ще ти пиша във Вар на да си натъкмиш. АНГ, кн. 1, 414. Всичко, което употребяват человеците в разните си потреби, натъкмяват си го или от животните или от растенията. П. Р. Славейков, ПЧ, 20.
НАТЪКМЯВАМ СЕ несв.\ натъкмя се св., непрех. 1. Разг. Настанявам се, намествам се. Членовете се натъкмиха в няколко мо-белйрани стаи. Ив. Вазов, Съч. VII, 175. На следващата гара се качиха няколко селянки, наместиха торбите си и се натъкмиха внимателно и предпазливо на пейките при двамата спътници. Г. Караславов, Избр. съч. II, 82. Седнаха да обядват. Надя се натъкми до вуйча си и не млъкваше. Г. Стаматов, Разк. II, 10.
2. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Приготвям се, наканвам се; нагласявам се, нагласям се. На Петровден беше сборът на Девене и те бяха се натъкмили да ходят. Ст. Даскалов, БП, 90. Дядо Стойно .. не пиеше и не пушеше и Лалка се натъкми да му донесе сладко от вишни. С. Северняк, ИРЕ, 71. Майка му, която случайно бе видяла бележника му и се бе натъкмила да го посрещне, както се полага, сега изведнъж се слиса как да го успокоява. П. Бобев, ГЮМ, 19.
3. Остар. Нареждам се, подреждам се, оформям се. В ума му вече се натъкмяваше речта, която щеше да произнесе. И. Йовков, ПГ, 62.
4. Остар. Нагаждам се, приспособявам се. Окото ся натъкмява хиляди пъти всякой ден .. според законите на светлината. ИЗ 1877,6.
НАТЪКМЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар., сега разг. Отгл. същ. от натъкмявам и от натъкмявам се. Налагало се .. да се пише и до Българското настоятелство в Одеса, за да даде то своето .. съдействие относно прибирането и натъкмяването на дружествените капитали. М. Арнаудов, БКД, 255-256.
НАТЪКНА. Вж. натъквам.
НАТЪЛЧА1. Вж. натълчавам1 и на-тъл чам.
НАТЪЛЧА2. Вж. натълчавам2.
НАТЪЛЧАВАМ1, -аш, несв.\ натълча, -еш, мин. св. натълкох, св., прех. Диал. На-тъл чам. натълчавам се, натълча се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТЪЛЧАВАМ2, -аш, несв.\ натълча, -еш, мин. св. натълкох, св., прех. Остар. и диал. Напътвам, наставлявам, съветвам, поучавам. Ако немаш старо, купи си; ако имаш, изпъди го. (Смисълът е: да си купиш старо, за да те натлъчава, що да правиш). П. Р. Славейков, БП I, 21. Време е вече, мисля, да обърнем вниманието си на нашите си работи,.. На това ни натлъчава не само интересът, но и длъжността ни. Ч, 1871, бр. 18, 557. натълчавам се, натълча се страд.
НАТЪЛЧАВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от натълчавам1 и от натълчавам се; натълчане.
НАТЪЛЧАВАНЕ2, -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натълчавам2 и от натълчавам се; напътване, наставляване, по-учаване. Сама тя [майка ми] повечето лежала болна, натлъчавала я [сестра ми] наистина какво да прави, но що може едно такова момиченце да изпълнява натлъча-ванията и да пригодява на дете-пеленаче. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 27.
НАТЪЛЧАМ, -аш, несв.\ натълча, -еш, мин. св. натълкох, св., прех. Диал. Счуквам, начуквам, с чукане приготвям много или известно количество; натълчавам1. натълчам се, натълча се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТЪЛЧАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от натълчам и от натълчам се; натълчаване1.
НАТЪНЕЯ. Вж. натънявам.
НАТЪНКО нареч. Остар. Подробно, в подробности; изтънко. — Ти сама бягаш от своето добро и щастие. Ала няма нищо! Умири се малко, па като се върна из Бели-град, то тогава щем да се поразговорим по-натънко. Л. Каравелов, Съч. IV, 109. Ако някой започне да издирва по-натънко, колко ликове чудеса ще намери още? Ив. Бого-ров, КП, 1875, кн. 5, 12.
НАТЪНЯВАМ, -аш, несв.; натънея, -ееш, мин. св. натънях, прич. мин. св. деят. натънял, -а, -о, мн. натънели, св., непрех: Рядко. Разг. Изтънявам. Шаячните му панталони са натънели, коленете им са закър-пени с едър бод и по усуканите ревери на се-трето му има бели петна от бобена чорба. С. Сивриев, ЗСБ, 41.
НАТЪПКАМ. Вж, натъпквам.
НАТЪПКВАМ, -аш, несв.; натъпча, -еш и (диал.) -иш, мин. св. натъпках, (диал.) натъпчих и (диал.) натъпкам -аш, св., прех.
1. Вкарвам нещо някъде (в някакъв съд, помещение и под.) на тясно място или в голямо количество, плътно и обикн. със сила, с натиск; напъхвам, наблъсквам, набутвам, намушквам. Веднага му се стори, че някой натъпка в ушите му памук — тъй глухо и уморително бръмчеха вентилаторите. Д. Димов, Т, 32. Стоян веднага откъсна огромен залък [хляб] и го натъпка в устата си.
