та на XIX в., което се стреми към обективно, точно и безпристрастно възпроизвеждане на наблюдаваната действителност. „В работата на африканския скулптор аз виждам една особена вярност спрямо природата. Ние повече я копираме,.. Затова Европа създаде натурализма — африканецът няма да го приеме никога.“ Ал. Гетман и др., СБ, 368. Символизмът бил, според Ив. Радославов, „оздравителна реакция“ срещу натурализма и реализма. В. Йосифов, Йзбр. тв I, 23. // Възпроизвеждане на явленията от живота извън тяхното идейно социално-фи-лософско осмисляне, художествено обобщение и оценка, насочване на вниманието към отрицателните факти на живота, към отблъскващото, скучното и пошлото в бита, често предавано с излишни подробности и с пристрастие към изобразяване физиологията на човека. Понякога в стремежа да се създаде правдива реалистична обстановка се стигало дори до натурализъм. Лит. X кл,
115.
2. Филос. Философско направление, възглед за света, според който природата е единствен, универсален принцип за обяснение на света, а развитието на обществото се определя от природни фактори — климатични условия, географска среда, биологични и расови особености на хората и т. н.
НАТУРАЛЙСТ м. 1. Привърженик, последовател на натурализма във философията, литературата и изкуството. Какъв е Антон Страшимиров? По своите теми е по-скоро натуралист. Б. Шивачев, Съч. I, 72. Ругаеха реалисти, натуралисти за техните фантастични измислици. — Описват престъпници, покварени жени. Нима други няма? Г. Стаматов, Разк. II, 94. Художникът отразява действителността в типизирани художествени образи, но това отразяване даже при най-отявлените натуралисти не прилича на копиране с индиго. Т, 1954, кн. 4, 43. Според древните натуралисти четири са биле първоначалните тела, от разното съставление на които са ставали мировете. Тия са били: земя, вода, въздух и огън. Ч, 1870, бр. 3, 85.
2. Остар. Естественик, естествоизпитател, природоизследовател. Натуралистът, за да изучи нейния [на инфузорията] живот, подлага я на разни външни въздействия. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 182. Особено интересни за натуралиста са двата вида игуани. Н. Боев, Г, 103.
НАТУРАЛИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е присъщ на натурализма (в 1 знач.), в който има елементи, черти на натурализма; натуралистически. Той [художникът] преодолява както натуралистич-ната детайлизация, така и византийския формализъм. Е. Каранфилов, Б III, 245. Картините на издевателства и зверска жестокост на враговете при потушаване на въстанието,.., показани на места с на-туралистични подробности (Хъшлака бива набит на кол от турците), изтъкват трагичната участ на беззащитния народ. Лит. X кл, 275. Да се задоволиш с разказване на епизоди, да се ограничиш с натуралистично битоописание,.., това значи, че не си наясно по основните принципи на литературното творчество. С, 1951, кн. 2, 185.
НАТУРАЛИСТЙЧЕСКИ, а, -о, мн. и,
прил. Натуралистичен. Той [Лилиенкрон] е баща на натуралистическия импресионизъм и телеграмния лапидарен стил в лириката. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 98. Творчеството му е пример за натурали-стическо копиране на отделни факти от живота.
НАТУРАЛИСТЙЧНО. Пареч. от натуралистичен. Режисьорите трябва да се постараят да избягват някои моменти, които биха прозвучали натуралистично,.. Имам предвид убийството на Любен във втора картина, откриването на трупа в моргата и пр. Д. Гюрова, РБ, 63. Тука именно изпъква огромното значение на това — писателят да познава своеобразието на речта на народа,., и без да я стилизира или копира натуралистично,.., да пресъздаде колорита на строителството: С, 1951, кн. 12, 194.
НАТУРАЛЙСТКА ж: Жена натуралист.
НАТУРАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на натурален. „Селянинът се гордее със своята тъпота и я нарича натуралност.“ Ем. Станев, ИК III и IV, 426.
НАТУРАН м. Диал. Натурник, намет-ник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТУРАНА ж. Диал. Натурница (в 1 знач.); наметница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТУРВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); натуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Натурям1; наслагвам, натургвам. Когато ще си тръгват [дъщерите], натурваха им масълце или медец в торбите и ги изпращаха с живо и здраво. Ст. Даскалов, СД,
197. От една такава руда да стане желязо, първом я сгорещяват,.., напокон, за да стане расовец, натурват я заедно с въглища в едно твърде голямо тясно-дълго огнище. БО, 1846, бр. 2, 7. натурвам се, натуря се страд.
НАТУРВАМ2, -аш, несв/, натуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Натурям2; налагам, натрапвам, натурвам се, натуря се страд:
НАТУРВАМ СЕ несв.; натуря се св., не-прех. Остар. и диал. Натурям се; налагам се, натрапвам се, намятам се. — А ти що се дърлиш, моме? — пристъпи първият ерген.
— Що ще се дърля, бре? Да се дърли тоя,
