по-бързо, жените удариха направо през улицата, която водеше до пристанището. П. Спасов, ХлХ, 239. Те препускаха на малките си черни коне направо през степта, без да търсят пътища. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 381. Млад момък беше Стоян и не тръгна по пътя, а — напреко, направо към ливадата. Д. Талев, ЖС, 8. —Ей оттук nq-nqnpaeo ще излезем на Игликина поляна. И. Йовков, СЛ, 188.
3. Без отбиване, заобикаляне, отклоняване от пътя или посоката на движението; директно. Те носеха на гръб целия си багаж, защото, кой знае, възможно беше оттук да се упътят направо за България... Ст. Дичев, ЗС I, 166. — Като стигна до нашето село, няма да се отбиваме у дома, ами направо ще замина към града. А. Каралийчев, МИ, 23. Най-после и той си тръгна, но наместо да прекоси през моста и да си отиде направо вкъщи, той влезе в сцнката на върбите и тръгна надолу. И. Йовков, Ж 1945, 30. Днес ще питам на пощапш, приемат ли вече писма направо за града Ви, та да не ги пиша през Вена [Виена]. АНГI, 188.
4. В непосредствен контакт, съседство, допир с нещо, без наличието на преграда, разстояние, предмет и под., които да отделят някого или нещо от друго нещо; непосредствено, директно. Лазар избра най-сухото кътче край една от стените и се спря там, после отеднаж седна направо върху пръстения под. Д. Талев, ПК, 680. Баща му [на Ленко] беше голям майстор на погачите .. Обикновено погачите той мяташе в огнището и ги изпичаше направо на жаравата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 235. Ниска, построена направо над земята, тя [къщата] имаше две стаи, кухня и малко антрен-це. В. Райков, ПВ, 21. През задния двор на нашата къща се излизаше направо на полето. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 3. Царевичните кочани шумно се изсипваха направо в колата върху струпания /Нам инвентар. Ст. Марков, ДБ, 393.
5. Обикн. с предл. от. Без междинно участие, посредничество на някого или на нещо; непосредствено, директно. Тайната поща зависи и се управлява направо от Централния комитет. Ив. Унджиев, ВЛ, 184. Със западноевропейската просвета те [българите] са се запознавали или направо, или посредством своите съседи — гърците и сърбите. Б. Пенев, НБВ, 16. Петко Тодоров, въпреки тая празничност и тържественост в творенията му — всичко зимаше направо от живота, по някой повод даден или при някое събитие. Р, 1926, бр. 207, 1. Севастинка стана и прибра снопчето банкноти. — Новички! — пошушна тя,.. — Си-гурно направо от банката са ги изтеглили. Д. Ангелов, ЖС, 397. Сърбаха шумно, пиеха направо от дамаджаната тънко, рубинено винце. Ем. Станев, ИК III и IV, 410.
6. Без промяна на вида, състоянието, в което се намира някой или нещо. Тъкмо Дине се беше върнал от работа и лежеше по гръб, направо с работните си дрехи. Д. Бе-гунов, ЧД, 11. Пилешката чорба сипа в голяма пръстена паница, а баницата поднесе направо с тавата — такъв беше обичаят в къщата на дяда Ивана. Ст. Марков, ДБ, 122.
7. Без прекъсване, спиране или без междинно положение, преходни етапи. — Брат ти е намерил най-после разковничето на успеха. От стажант става направо помощник на главния експерт. Д. Димов, Т, 79. — За техник искам да се уча! В такова училище... — Ха! — стъписа се бай Не но .. — За техник ли? Ами направо за инженер не искаш ли? С. Северняк, ИРЕ, 20. След свършване на едната песен, започнаха направо втора. И Разг. От първия път, от един път; отведнъж. Изпитите за чужденците са леки. Аз например не знаех бъкел от френски, а взех първите си изпити направо. Н. Кара-лиева, Н, 54.
8. Непосредствено, незабавно след нещо, което става или е станало; веднага, тутакси. Дойде при мен следобед, направо щом се върнал от смяна. Л. Александрова, ИЕЩ, 208. Започнаха строежа на училището направо след празниците.
9. Разг. Без предварително обмисляне, подготовка и без да се проявява колебание. — За дезертьори като тебе — направо разстрел. Още утре ще се явиш в казармата.
В. Нешков, Н, 6. — Обърни се, обърни се полека! Така. Сега е по-добре. И спокойно, спокойно. Иначе ще те гръмна направо. Д. Ангелов, ЖС, 257. Двата врага [жребците] не губят време, както друг път, да се душат, да тупат с предния си крак и гневно да цвилят, а направо се нахвърлят един на друг. Й. Йовков, АМГ, 141. Да вземе човек учебниците ми, ще се ужаси .. да погледне полетата в четирите им страни, направо ще ги хвърли в печката. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 135.
10. При глаголи за говорене, искане — без заобикалки, без извъртания или някакви уводни, предварителни думи; директно. Веднъж Киро й каза направо, че трябва да му прехвърли имота си чрез лъжлива продажба. Г. Караславов, ОХ I, 22. Когато се престраши и посети кварталния лекар, той дълго я разпитва, при каква светлина работи и съвсем направд зададе въпроса, дали добре се храни. Б. Йосифова, БЧМ, 150. Старата Глаушица не й каза нищо направо, не я обвини направо, но Ния долови и скритата причина на нейната неприязън спрямо новия учител. Д. Талев, ПК, 89-90.
11. Разг. Открито, явно пред някого или в присъствието на някого; директно. Проти-воп. тайно, скрито. Намразих пощаджията Радил, който направо ми се подиграваше, колчем го запитах дали имаме писмо. К. Калчев, ПИЖ, 137. В коридора започнаха
