спечели хитрата туркиня за своите цели. А. Христофоров, А, 187. —Дали пък от вярата не им иде и силата? .. — Ти намярата им гледай, не вярата! —.. — Вярата е да се държи, а законът да се пази. А. Христофоров, А, 199. А пък Дешка със буля си / при Ненча стояха / говоряха помежду си/ и До-бря кълняха: / „Да тя устрели устрел, Добре, / ти не си за вяра — / каменно е твойто сърце, /зла ти е намяра.“ Ц. Гинчев, ДТ, 64.
4. Разг. Само членувано. След клетва с гл. в пов. в конструкция и + същ., и намярата или (след гл. с отриц.) ни (нито) + същ., ни (нито) намярата. За усилване на отрицателното отношение към това, което е назовано от предходното съществително. Ой да ти се не види и градът, и намярата. Днеска у града, утре у града. Какъв е тоя град? Кр. Григоров, Р, 58. — Да ти опустеят и събранията, и намярата, вреш си главата, където не ти е място. В. Нешков, Н, 34. — Махайте се от главата ми! Хайде, събирай си, чоджум, такъмите и не ви искам ни портрета, ни намярата! Чудомир, Избр. пр,
11. — Ох, хайде да ядем и да лягаме, че и аз съм се съсипал с тая никаква къщна работа, дето й няма нито краят, нито намярата. Г. Караславов, С, 12.
НАМЯРВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намеря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намирам; намирвам, намервам. Очевидно е, че Гинчева и Раковски свързват най-тесни духовни връзки .. И у двамата намярваме същата буйна фантазия, която на всеки миг е готова да литне над суровите факти. СбЦГМГ, 67. Преди съграждането му [на хотела] многочислените туристи търсеха подслон и отдих в манастиря и намяр-ваха там лишения. Ив. Вазов, БП, 141. Мама намярва сгода и издалеч отваря приказка пред тато за това нещо, като му загатва и какво мисли байко. Т. Влайков, Пр I, 124. В най-лошото време — баща му тогава намярваше да излезе от къщи. П. Тодоров, Събр. пр 11, 231. намярвам се, намеря се страд. По дирята са намярва заеца. По-слов., П. Р. Славейков, БП И, 56.
НАМЯРВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); намеря се св., непрех. 1. Намирам се. Той влезе в коридора и тръгна към противната страна на мястото, дето са намярвах аз. Ч, 1875, бр. 4, 191. Хилков се намярваше в трескаво нетърпение. Ив. Вазов, Съч. XII,
189.
2. Раждам се. До 10-та си година Коце бе самичко на майка. Намярваха му се, наистина, братчета, но не живееха. А. Страши-миров, А, 90.
НАМЯРВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намярвам и от намярвам се; намиране, намерване1, намирване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
прех. 1. Обикн. в съчет. със съществителни, означаващи дреха, облекло, шал, завивка и под. Поставям, мятам върху раменете и гърба нещо (предмета, означен със съществителното), без да го обличам; замятам2. Той наметна кожуха си и тръгна към кръчмата. Й. Йовков, Ж 1945, 43. Учителят разбира, че няма какво да прави, намята сакото си,.., и става. Вл. Полянов, ПП, 138. Момчетата носеха панталони от груб домашен шаяк, пуловери в най-различни цветове — .., а отгоре намятаха елечета без ръкави. Кр. Григоров, Р, 80. Царицата — чума поела мантията и я наметнала върху плещите на младоженеца. Н. Райнов, КЧ II, 5А. Дебелата госпожа само си наметна шала. Ив. Вазов, Съч. XII, 176. • Обр. Гора зелено съблича, / намята мъгли и хали. К. Христов, СК, 9.
2. Обикн. с предл. с и съществителни, означаващи дреха, зацивка. Завивам, загръщам някого с дреха или завивка, която мятам, поставям на гърба, раменете или тялото му; замятам2. То ми даде хлебец и ме наметна със скъсаното си палтенце. Елин Пелин, ЯБ, 39. Стремски сне палтото си и я наметна — той забрави да стори това по-рано. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 28. Окол нея се вър-теха Златка и Верка. Едната я намяташе с дебел шал, другата й покриваше коленете с китено домашно кебе. Т. Влайков, Съч. II, 216. Както си беше седнала на куфара с ръце, сложени върху коленете, наметнах я с чергата, турих и гърнето с мармалада в полата,.., и хукнах през глава по Мария Луиза. Чудомир, Избр. пр, 190. • Обр. Слънцето намяташе с блестяща мрежа от лъчи високите тесни къщи. Е. Йончева, ЗГ, 38. // Завивам, покривам със завивка гърба на животно. Стигнаха до блока. Кабзата наметна с черги конете, превърза една грамада щитове с въже и ги понесе на гърба си. А. Гуляшки, СВ, 332. Мъжът й извика след нея: — Веднага свали седлото и наметни коня с чула, за да не простине. К. Петка-нов, ОБ, 234.
3. Слагам, поставям, мятам върху главата и лицето на някого или върху нещо някакво покривало. Фотографът дълго се въртя и пъшка около апарата, тайнствено наметнал над главата си една черна престилка. А. Каралийчев, НЧ, 23. Кога запалим обикновена лампа, па й не наметнем отгоре ка-пица, то под крака на лацпата наоколо ще бъде тако-речи тъмно. Й. Груев, Ф (превод), 152. Минали са кадъните, / наметнали фереджите. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 5. Кумът при Станка йотиде, / бяло й було наметна / и на Станка си думаше: / „Спганке ле, клето сираче, / млого си, Станке, честита, / че момчето йе богато / ала йе глухо и нямо“. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 65.
4. Спец. При плетене — премятам, прехвърлям нишката през иглата, обикн. без да я из-плитам, за да направя нова бримка. Мама,
НАМЯТАМ1, -аш, несв.; наметна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. наметнат, св.,
