ка). Намирам / намеря вратичка за нещо. Разг. Намирам изход (обикн. нереден) от някакво трудно, объркано положение. Намирам / намеря края на нещо. Разг. Узнавам, разбирам всичко за нещо, което не ми е било много ясно или е било объркано. Намирам / намеря на всяко гърне похлупак. Разг. Винаги съумявам да дам сполучлив, остроумен отговор, мога веднага да отвърна, да отговоря. Намирам / намеря общ език с някого; намираме / намерим общ език. Книж. Стигам (стигаме) до разбирателство с някого , до общо мнение, схващане. Синът му и голямата дъщеря .. ги нямаше, виждаше ги съвсем рядко, но даже и в тези редки срещи трудно намираха общ език. Д. Фучеджиев, Р, 37. С този богат асортимент костюми кралят искал да докаже, не може да намери общ език с всеки един човек от народа. Р. Ралин, ДВШ, 31. Намирам / намеря похлупак (капак) на нещо. Разг. Съумявам да дам сполучлив, остроумен отговор за нещо, веднага отвръщам на нещо. Намирам / намеря себе си. Книж. Правилно определям своите интереси, наклонности или възможности, своето собствено мислене или чувства, без чужда намеса и влияние. Първата самостоятелна изложба на Георги Баев .. бележи ръста на един художник, който е намерил себе си и все пак който вечно търси и намира и все остава незадоволен. ВН, 1964, бр. 3865, 4. Струваше му се, че там отново ще намери себе си. Шестте години, които беше прекарал тук, .., отмъстително го бяха мачкали, душили
— да го принудят да стане като тия, които го заобикаляха. НК, 1958, бр. 46, 2. Намирам си / намеря си беля<та>. Разг. Обикн. в св. Имам неприятности от нещо, което съм се заел да върша или с което искам да помогна, да услужа на някого; сам си създавам неприятности с някого или с нещо.
— Да тръгнеш всред нощ! Ще да си намериш беля. К. Величков и др., ЛБ (превод), 81. Намирам си / намеря си майстора. Разг. ; Намирам / намеря кръстника си (бога си). Диал. Обикн. в св. 1. Попадам на човек, който успява да се справи с мене, да ми даде заслуженото. Стефанаки: — Страшен разбойник! Толкова години върлува и още не могат да му откъснат главата... Кара Иб рахим: — Ще си намери и той майсто-
а. Г. Крънзов, Избр. пр, 159. —Брей, ха
ано сега си намериш майсторите. Ако и военните не те вкарат в пътя, нямаш оправяне, докато си жив. В. Нешков, Н, 129.
2. Употребява се за някого, който е подходящ за нещо, за някаква работа, която трябва да бъде извършена. По същата причина и забавих се да ви поздрава, тебе и Маджаров, с новото начинание. Аз съм впълне уверен, че и „Българска сбирка“ ще покарате .., както и „Юридически преглед“. Работата е намерила майстора си. Ив. Вазов, НПИс., 112. Не мога да си намеря място;
не си намирам / намеря мястото. Разг. Не мога да се успокоя, да стоя спокойно, поради това, че съм обхванат от някакво силно чувство, вълнение, тревога. Още като започна да се затваря чаршията и уплашени люде пребягваха по улиците, старата Гла-уишца не можеше да си намери място вече ни в къщи, ни по двора и току излизаше на портата да надзърне — идат ли си людете й. Д. Талев, ПК, 591. Бях вече ученик в гимназията и веднъж си дойдох за ваканция. Мама място не си намираше от радост. Кр. Григоров, ОНУ, 125. Не намирам / намеря думи. Не мога, обикн. поради силно вълнение, смущение, да изразя, да изкажа нещо, което чувствувам, мисля или искам да кажа. Вашият адрес тъй дълбоко ме трогна, че не намирам думи да кажа нещо повече за себе си от това, което вий казахте. Ст. Л. Костов, Г, 81. Не намирам място на някого; Не намирам място <къде да сложа (турна) някого. Разг. Старая се всякак да угодя на някого, да му окажа внимание, като израз на уважение и почит или на голямата ми радост, че го виждам. Отначало не намираха място къде да ме сложат, черпиха ме с цигари, хвалиха таланта ми, а след това... обърнаха другия лист. ВН, 1961, бр. 3134, 4. — Сега я пращаш по дяволите, а доскоро не можеше да й намериш място в къщи. То едно внимание... сякаш мед от устата му. Не би жена, не би чудо! Ст. Л. Костов, Избр. тв., 460. Не съм намерил на пътя (на улицата) нещо или някого. Разг. Не съм безразличен, нехаен към нещо, обичам нещо и държа на него. Те избираха и сменяваха участъците си, .., правеха дълги почивки .. — За тях всичко е позволено — казваха някои, — а ние да не сме си намерили здравето на пътя! Г. Мишев, ЕП, 164.
— Че аз да не съм си намерила детето на улицата? Искате да го убия ли? Тя ми боледува, горкичката. П. Велков, СДН, 373. Със свещ <да го търсиш>, не можеш да го намериш (го намери); със свещ <да го тър-сиш>, не ще го намериш. Разг. Употребява се за нещо, което е много рядко. — Аз, господин Омайников, се радвам много, че виждам пред себе си такъв един рядък идеалист като вас. Такива хора днес със свещ не можеш ги намери. Св. Минков, РТК, 98. Търкулнала се тенджерата, та (че) си намерила похлупака; търкулило се (търкулнало се) гърнето, та си намерило захлупката (за-хлупака, похлупака, похлупачето). Разг. Пренебр. Употребява се, когато при някаква работа, дейност и под. участвуват хора с еднакви недостатъци, еднакво лоши. — А видя ли онова русо прасе, адютанта му? — ..
— Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупачето. Д. Кисьов, Щ, 151. Ще ме търсиш, но (ама) няма да ме намериш. Разг. Горчиво ще съжаляваш за мене, въпреки че сега не ме цениш (употребява се като закана).
