пудря с пудрата. РД, 1966, бр. 247, 2. Лазар си направи два мустака, които стигаха чак до ушите му, намаза се под носа с лепило, цапна отгоре мустаците и ги натисна с два пръста. Ст. Марков, ДБ, 166. намазвам си, намажа си възвр. Намазвам си филия за закуска.
о Намажи вратата със зехтин да не скърца. Диал. 1. Казва се на някого, когато искат да го накарат да си върви, да го изпъдят. 2. Казва се на някого, когато излишно пита какво да прави. Намазвам / намажа въжето. Обикн. в бъд. и мин. вр. Бивам, бъда обесен. Далматинците помолиха Бенковски да вземе със себе си другаря им Стефо, който нямаше паспорт и можеше лесно да намаже въжето „по погрешка“. Л. Стоянов, Б, 153-
154. Шекир бей сърдито угаси цигарата си. Луда глава, ама ще намаже въжето. Д. Сп-ространов, ОП, 366. Намазвам / намажа колата. Разг. Давам подкуп, рушвет. Намазвам / намажа ръцете (пръстите) на някого; намазвам / намажа с мед джуките на няко-го) Диал. Давам подкуп на някого. Намазвам си / намажа си гърлото. Разг. Пийвам вино или друго алкохолно питие. — Първен надигни тая шарена бъклица да си намажеш гърлото и да речеш: „На добър час да ни е селяни, и Бог да ни помага!“ Ст. Загор-чинов, Избр. пр. III, 382. Не мога ни (и) на малкия пръст да се намажа на някого. Диал. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности, далеч ме превъзхожда някой. Ни хубостта й е хубост, ни дрехите й са дрехи. Ех, кам нашите моми! Що е тя при тях? Нищо. Не може ни на малкия пръст да им се намаже. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1,16. Лели ти Гени Шие не могат и на малкия пръст да се намажат. Т. Влайков, Съч. II, 38. С мед да го (я) намажеш (намажа). Ирон. След условно изр. Много ще съм доволен от нещо, ще се примиря с нещо (ако нещо стане).
НАМАЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намазвам и от намазвам се. В кожата ка видрата има много жлези, които излъчват голямо количество мазнина за намазване на козината, за да не пропуска вода. П. Петков, СП, 14. Кожата се намазва добре с мехлема, а сутрин се напудря с пудрата. Намазването и напудрянето трябва да се прави особено обилно.
у НАМАЗКА ж. Мед. Проба от някакво вещество, която се размазва върху стъкло, за да се изследва с микроскоп. С платиново ухо, сонда или тампонче от памук се взема капка гной, която се нанася на тънък слой върху предметното стъкло. Намазката се оставя да изсъхне, след което се фиксира на пламък и се боядисва. Ил. Петков и др. КВБ, 239. Микроскопското изследване се Швършва, след като се направи намазка на сЛюнките. Малко парченце от най-съмни-телната част .. се поставя върху предметно стъкло и се притиска с покривно стъкло дотогава, докато се получи равномерно тънък слой. Л. Митов и др., ВБ, 60.
НАМАЗНЯ. Вж. намазнявам.
НАМАЗНЯВАМ, -аш, несв.\ намазня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Правя нещо да стане мазно; омазнявам. Децата поправяли колелото и намазнили ръцете си до лактите. намазнявам се, намазня се страд. НАМАЗНЯВАМ СЕ несв.\ намазня се св., непрех. Разг. Ставам мазен; омазнявам се. Толкова са мазни пустите му маслинки, че едва влезли във фунийката и тя се намаз-ни. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 89.
НАМАЗНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намазнявам и от намазнявам се; омазняване.
НАМАЗУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намажа, -еш, мин. св. намазах, св., прех. Намазвам. В началото на XV-mo столетие начнали да изрязват на дървени дъски в преобърнат вид слова от цели страници, които намазу вали с черна краска и ги о/ппечатвали на хартия или пергамент. Г. Йошев, КВИ (превод), 241-242. намазувам се, намажа се страд, и възвр.
НАМАЗУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намазувам и от намазувам се; намазване.
НАМАЛВАМ, -аш, несв. (диал.); намалея, -ееш, мин. св. намалях, прич. мин. св. деят. намалял, -а, -о, мн. намалели, св., непрех. Диал. Намалявам1. И работата на ткалите в село бърже намалва. Т. Влайков, Пр. I, 101.
НАМАЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от намалвам; намаляване1.
НАМАЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от намаля като прил. Който има по-малки размери, количество, степен и др., отколкото е имал преди; смален, снижен. Автомобилът премина моста и с намалена скорост бавно се приближаваше насам. Кр. Григоров, ОНУ, 150. Дойдоха и другите и веднага се разбра, че загубите на ротата са обезпокоителни. Можеха ли да посрещнат с намалените си сили нова атака? П. Вежи-нов, НС, 58. Намалени цени. Намалена тарифа. Намален работен ден. II Разг. Умален. Ако и в твърде намален вид, те [фото-графическите снимки] все дават понятие за историческите костюми. Ив. Вазов, Съч. XX, 100-101.
НАМАЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Намаляване. Обещавай, обещавай на населението, .. — направа на пътищата му, намаление на данъка му. Ив. Вазов, Съч. VI, 187. На туй отгоре във фабриката непрекъснато се говорело за близко съкращаване на работници, за намаление на надниците или за работа през ден. Д. Бозаков, ДС, 78. Едно нас-кърбително намаление .. са е забележило в броя на слушателите тази година. Ч, 1875,
