НАБЛИЗЯВАМ, -аш, несв.; наблизя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. и непрех. Остар. Наближавам. — Нетърпеливо чакаше той да ся свърши венчанието и беше навъсен, ала очите му ся изясниха, кога чу той глъчката, че наблизи. Е. Мутева, РБК (превод), 76. Плуването му било веема благополучно. Но когато наблизил бреговете американски, изведнаж ся подигнала страшна буря на морето. С. Радулов, НД, 108-109. Изоколо.. са разпръснува една воня като от чеснов лук или от фосфор; людието по-душват нея воня във въздуха, кога наблизя-ва някоя върла бура. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 21. наблизявам се, наблизя се страд, и взаим.
НАБЛИЗЯВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от наблизявам и от наблизявам се; наближаване.
НАБЛЪВВАМ, -аш, несв.; набълвам, -аш, св., прех. Диал. Наблюввам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБЛЪСКАМ. Вж. наблъсквам.
НАБЛЪСКВАМ, -аш, несв.; наблъскам,
-аш, несв. и св., прех. Разг. 1. Вкарвам с блъскане, натиск някого, нещо, някъде; натиквам1, набутвам. Противно белите му [на албиноса] пръсти стиснаха като клещи гърка за рамото и го наблъскаха в колата. Д. Димов, Т, 533. Среден ръст, обло лице и очи, които веднага ме подлудиха.. Аз така се втренчих в тях, че хазайката Хрисула се изплаши, наблъска ме набързо в стаята и затръшна вратата. С. Северняк, ВСД, 128. Наблъска [Борислав] книгата в джоба си и лениво затътри крака към селото. А. Гу-ляшки, МТС, 336.
2. Вкарвам, помествам много хора или неща в тясно, малко помещение, пространство; натъпквам, натиквам1, набутвам. Приспособиха и конюшната за затвор. Наблъскаха и тука толкова много народ, че вътре с мъка се дишаше. Зл. Чолакова, БК, 103. Изкачихме се на втория етаж на съда. Наблъскаха ни в една стая с прозорец към някакъв вътрешен двор. Ем. Манов, ПЯ, 12. Окръжи бюрото с тия 40-50 катили, направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето народен представител, ха-ха-ха! Ал. Константинов, БГ, 113. От дисагите излезе прехрана за цяла неделя. В тях дядо Димитър беше наблъскал всичко, каквото се е мернало пред него и пред добрата му стопанка. Ст. Чилингиров, ХНН, 45. Зад дърветата бяха побили [вълкодавчани] нагъсто високи заострени колове, а между тях бяха наблъскали дебел пласт трънак. О. Василев, 33, 71-72.
3. Напълвам нещо много, докрай; натъпквам, набумквам, набухвам, надумквам1. Дървета из балкана колкото си искаш — наблъскат догоре печката р картофите или бобът бързо увираха. И. Йовков, ВТ, 9.
Разшета се, намери пръстена ваза с троянски шарки, наблъска я с лалета и я сложи на масата. Ст. Марков, ДБ, 121. • Обр. — Е, момичета, скоро ще излитнете от тези стени, ще влезете в живота. И аз се питам: дали ви подготвихме, както трябва, за него? С нашите аритметики, психологии,., и пр., с които наблъскахме малките ви главици, изпълнихме ли дълга си? СбЦГМГ, 47.
4. Неодобр. Написвам, поставям много, в голямо количество (обикн. слаби оценки, отсъствия, забележки и под.); нашибвам. А Чарли ръмжеше настръхнал и до нас достигаше само: „Да-а, двойка.“ След това инспекторът вдигна Митко.. Чарли отново въздъхна тежко: „Да-а...“ — и за един час ни наблъска двадесет двойки. НМ, 1963, бр. 246, 4. наблъсквам се, наблъскам се страд. НАБЛЪСКВАМ СЕ несв.', наблъскам се св., непрех. Разг. 1. Влизам с блъскане, с усилие някъде, където е тясно или където има много хора; набутвам се, натиквам се. Наблъсквам се в първия пристигнал влак и въпреки напора на навалицата успявам да се задържа близо до изхода. Б. Райнов, ГН, 118.
2. Само мн. и 3 л. ед. За много хора — поместваме се в тясно, малко пространство; натъпквам се, набутвам се, натиквам се. Той е допущал, че тук може да бъде тъмно и влажно, но никога не е помислял, че толкова много хора може да се наблъскат в една стуя и да се наредят като сардели в кутия. К. Калчев, ЖП, 282. Оскъдицата и гладът бяха свили гнездо в стаята, в която бяхме се наблъскали като добитък. Д. Спространов, С, 169. В тясното салонче се бяха наблъскали близо четиридесет младежи, от които само двама надхвърляха двадесет години. П. Льочев, ПБП, 14.
3. Поглъщам нещо в голямо количество; натъпквам се, набумквам се, надънвам се, надумквам се.
НАБЛЪСКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наблъсквам и от наблъсквам се.
НАБЛЮВВАМ, -аш, несв.; наблювам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Блювам, изцапвам с блюване, бълвоч много неща или всичко; наповръщам, набълввам. наблюввам се, наблювам се страд.
НАБЛЮВВАМ СЕ несв.; наблювам се св., непрех. Блювам много, колкото мога.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБЛЮВВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наблюввам и от наблюввам се; наповръщане, набълвване.
НАБЛЮДАВАМ, -аш, несв., прех.
1. Внимателно следя с поглед, гледам някого или нещо. Облакътен на масата, усмихнат, той наблюдаваше веселия народ наоколо и в погледа му имаше по-скоро възторг и умиление, отколкото просто любопитство. Й. Йовков, Ж, 8. До прозореца на
