Page:RBE Tom10.djvu/16

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


мин. св. -их, св., прех. Задоволявам нуждата на някого от някакви предмети, материали и под., които вземам от някъде; доставям, снабдявам. — А за четата? попита Петър. Докъде стигнахте? Оръжие набавяте ли там? Ст. Дичев, ЗС I, з93. Дърва и сено Иван Ефрейторов си набавяше от острова, беше свикнал с него. Й. Радичков, ГП, 55. —Другарите му десет дена не бяха слагали в уста нищо друго освен хляб и сирене,.. Преди няколко дни той им беше обещал да им набави топла храна. Д. Спрост-ранов, С, 30. — Ето Пия, жена ми, дава бащината си къща за училище. Празна е тя сега,.., ще я постегнем, ще набавим чинове. Д. Талев, ПК, 236. набавям се, набавя се страд. По-мъчно натъкмиха декорациите, защото трябваше с малко разноски да се набави всичко. Ив. Вазов, Сьч. XXII, 100. Парите, както знаеше той, можеха да се набавят чрез данъци и чрез заеми от чужбина. Ст. Дичев, ЗС I, 19. набавям си, набавя си възвр. Набавихме си въглища за зимата.

НАБАВЯНЕ ср. Отгл. същ. от набавям и от набавям се; доставяне, снабдяване. Накрая решиха.. Гого Прангов да отговаря за набавяне на оръжие. Г. Караславов, ОХ IV, 452-453. Цялата работа по набавянето на материали за списанието е лежала изключително на неговите плещи, понеже малцина сътрудници се сещали сами да изпратят нещо сносно. М. Арнаудов, БКД, 42. Набавяне на суровини.

НАБАГРЮВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); набагря, -иш, мин. св. -их, св., прех. На-багрям. набагрювам се, набагря се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАБАГРЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от набагрювам и от набагрювам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАБАГРЯ. Вж. набагрям и набагрювам.

НАБАГРЯМ, -яш, несв.; набагря, -иш, мин. св. -их, св., Прех. Рядко. 1. Свършвам да багря, багря докрай, колкото е необходимо; обагрям, оцветявам. Есенпш набагри гората в различни цветове. • Обр. Неговите преспи и голини са били огрени от баташкия пожар, свидетели, близки на страховитото зрелище, от което още трепери нашата с кръв набагрена история. Ив. Вазов, Съч. ХУН, 65-66.

2. Багря определено количество, много или всичко. Скучно е, когато навън зимната мъгла пълни въздуха и набагря всичко с от-чаятелна, студена безцветност. Ив. Вазов, СНЖ, 40. набагрям се, набагря се страд. НАБАГРЯМ СЕ несв.', набагря се св., не-прех. Рядко. Свършвам да се багря; обагрям се, оцветявам се.

НАБАГРЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от набагрям и от набагрям се; обагряне, оцветяване.

Н АБА ДАМ, -аш, несв. (диал.); набода, -ёш, мин. св. набодох, прич. мин. св. деят. набол, св., прех. Набождам; набаждам. Лице [момите] измивали, коси зарешвали, /.., / плантики връзвали, игли набадали, / игли набадали, цвете възвивали. Нар. пес., СбВСтТ, 512. набадам се, набода се страд. и възвр.

НАБАДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набадам и от набадам се; набождане, на-баждане.

НАБАДАНОСАМ. Вж. набаданос-вам.

НАБАДАНОСВАМ, -аш, несв’, набада-носам, -аш, св., прех. 1. Баданосвам нещо изцяло, докрай. Набаданосах стаята.

2. Баданосвам определено количество, много или всичко. Набаданосах двете стени. А Набаданосах всички стаи. набаданосвам се, набаданосам се страд.

НАБАДАНОСВАНЕ ср. Отгл. същ. от набаданосвам и от набаданосвам се.

НАБАДЙНА ж. Диал. 1. Дълга вила, с която правят копни от снопи.

2. Вила с прави рогове.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАБАЖДАМ, -аш, несв. (диал.); набода, -ёш, мин. св. набодох, прич. мин. св. деят. набол, св., прех. Набождам; набадам. набаждам се, набода се страд, и възвр.

НАБАЖДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набаждам и от набаждам се; набождане, набадане.

НАБАЙВАМ, -аш, несв.', набая, -аеш, мин. св. -аях, св., прех. Рядко. 1. С баене предричам, предсказвам нещо на някого; на-врачувам. Жената ми набая, че ще пътувам.

2. Бая много неща на някого; наврачувам. Баячката му набая какво ли не. набайвам се, набая се страд.

НАБАЛНЙ МИ СЕ. Вж. набалнява ми се.

НАБАЛНЯВА МИ СЕ несв.', набалнй ми се св., непрех. Диал. Става ми тъжно, болно; домъчнява ми. Стояну му ся нажали, / нажали, още набалнй. / Сйодна Стоян да плаче. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ, 1268.

НАБАЛНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набалнява ми се; натъжаване, домъчня-ване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАБАНЯ. Вж. н а б а н я м.

НАБАНЯМ, -яш, несв. и св.', набаня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Баням някого докрай, колкото е необходимо; изкъпвам.

2. Баням, изкъпвам определено количество,

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл