бене. Нахвърлих се върху царевицата, откъснах няколко мамула. Г. Белев, ПЕМ, 62.
— Не мога — казал Рицарят на Войната. — Няма време. След един час трябва да бъда в двореца на чумата. Н. Райнов, КЧ II, 60 А Няма много време за подготовка. А Няма вече време за размисляне. А Няма никакво време за губене. Н Със същ. имена за период от време — от или до даден момент не е изминало или няма да измине изцяло времето, означено със съществителното. — Няма месец откак се земахте, и ти й се насити и я остави. Елин Пелин, Съч. I, 10. // Със следв. подч. подл. изр., обикн. в съчет. с въпрос. местоим. или нареч. + да + глагол. Означава, че не е необходимо или не са налице условията да се извърши действието, изразено в следващото изречение. — Братя, няма защо да жалим. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. От тогава станаха много неща, които няма кога да ти разправям. Н. Райнов, КЧ II, 32. — Нема защо да бързаме ние — приказваха си селяните. Д. Талев, И, 259. Бог знае дали той разбира инещо, пък и нямаше какво да разбира. И. Йовков, Ж ..., 10.
— Пък ти с тия зайци!... Няма като човек да станеш да свършиш някоя работа. Ел. Пелин, Съч. II, 100. Няма ли кой да ми помогне? • Разг. Повторено няма, няма — за означаване на повторителност, периодично повтаряне на действието от следващия глагол. — Тя си боледуваше — .. — Откак влезе в това ТКЗС все нема, нема, па ще й стане зле. Ст. Даскалов, СД, 516. • Остар. С пряко доп. Той с олекнало сърце видял,.., че дякона няма там. Ив. Вазов, Съч. XII,
166. Няма тогоз, който носеше големите яйца. П. Р. Славейков, БП I, 320. На бойното поле няма тая рязка и привични граница между живота и смъртта. Й. Йовков, Разк. II, 146. — Няма вече прежните стопани, няма! — клати унило глава той. Др. Асенов, СВ, 135. • В конструкция: няма + следв. същ., няма дявол. За усилване при означаване на пълно отсъствие, липса на нещо (изразено чрез съществителното). Спрели се те и чакат да дойде трен от Цариброд да ги вземе.. Чакат час, чакат два, чакат три часа — няма трен, няма дявол! Ал. Константинов, Съч. I, 71.
2. Обикн. в съчет. с отгл. същ. или с глагол в отриц. За изразяване на категоричност, че нещо не е възможно да стане, да се осъществи. Връщане назад няма. А Няма отърва-ване от мъките. А Докате не оздравееш, мърдане от тук няма. А Няма не искам и не мога — ще правиш каквото ти казвам.
3. В съчет. със съществителни за състояние означава, че не съществува състоянието, не е необходимо да се извърши действие по значението на съществителното. Няма нужда от вашата намеса.
4. Разг. В съчет. с крат. притеж. местоим. Не е налице, липсва нещо, което е собственост, притежание на глаголното лице.
— Кожуха ми няма, и калимявката, и сините очила! Ив. Вазов, Съч. XXII, 151. Милко стана от чина, поопипа джобовете си и без да вдига ръка, съобщи: — Другарю учител, няма ми ножчето. П. Проданов, С, 106. В лошо настроение е, защото му няма колата.
5. Със съюз дай следв. глагол — за образуване на отрицателни форми на бъдещите времена. България няма да забрави своите храбри синове. Ив. Вазов, Съч. VI, 33. Часовете бае но течаха, сякаш тая нощ нямаше да има край. Й. Йовков, Разк. II, 120. Той ще се зарадва и вече няма да й се сърди. К. Петканов, ОБ, 232. Не ще проклинам, няма да се вайкам, / защото все пак, знам, ще се умира. Н. Вапцаров, Ст., 34. — Бабо, отивам у госпожа Шийкова, има журфикс днес.. Няма ли да дойдеш? Ив. Вазов, Съч. XIX, 7. // За изразяване на заповед, нареждане, молба. — Ще останеш на мястото си като закован и няма да мърдаш! К. Петканов, МЗК, 136. Той протегна ръка, хвана вестника за единия край и предупреди: — Но само няма да пипате! П. Проданов, С, 93. Н Разг. За изразяване, означаване на сегашно действие. Скъперника със скъперник! Няма да даде там някой лев да си купи платно като хората, амщвзел че си ушил нощница от пешкирите. Й. Йовков, ПГ, 28. — Пред вас са пели бунтовническа песен, бей ефендим; Кириак ефенди няма да лъже. Ив. Вазов, Съч. XXII, 109. // Остар. и диал. В мин. св. време + д а + гл. — за образуване на форма за мин. св. време на основния глагол. Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде благочестивото. Йв. Вазов, Съч. XXII,
13. Понаякнала бе и тя,.. Ама на кака й нема да излезе късмет, и майка й се още я не пуща на голямото хоро. Т. Влайков, Съч. I, 192. Ден по ден минаваха се дните / и колко минаха, не знаеха се те, / че никой техний чет нема да прочете. П. П. Славейков, КП
ч. III, 252. • Като междум. — Подложи си главата на чукана да ти отрежа главата с новата брадва! .. — Няма, детенце, няма! Госпожицата се шегува. А. Каралийчев, ПГ, 146. няма се. Остар. Безл. от няма в 1 знач. В него [действието] се няма предвид да ни заинтересуват и трогнат с изображението на живи характери и страсти. К. Величков, ПССъч. VIII, 129.
НЯМА МЕ несв., непрех. 1. Не съществувам, не се намирам, липсвам или не съм налице, отсъствувам. Ето там... беше воденицата на дяда Цона. Стоят върбите, стои вадата, но воденицата я няма. Й. Йовков, СЛ, 19. Ние сме дадени за щастие, а го не намираме; но не затуй, че го няма, но защото не знаем да го намерим. Ив. Вазов, Съч. X, 48. А пък да замахне върху мен, това го нямаше у него. Т. Влайков, Пр. I, 70. Не стоеше много вкъщи, а когато беше там, поръчваше на слугинята да казва, че го ня
