нос1 1212 нос1
вра си, въвирам си / въвра си, завирам си / завра си, муша си, мушвам си / мушна си, мушкам си, навирам си / навра си, пъхам си, пъхвам си / пъхна си, тикам си, тиквам си / тикна си, увирам си / увра си) носа някъде. Разг. Меся се там, където не трябва, нито е желано, или проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към нещо. — Вие не виждате, но аз съм ги виждал, и такива като вас съм ги виждал неведнъж, дето много знаят и си бутат носа навсякъде... Б. Райнов, ДВ, 164. — Ако се съберем всички и поведем народа, и вътрешно, ще сме силни, и външно ще ни уважават, и няма много-много да си завират носа в нашите работи. В. Геновска, СГ, 257. От Херо-дота насам се наплодиха хиляди учени мъже, които изследват дервишите,.., бъркат си носа дори в египетските мистерии, ала досега нито един от тия препочтени господа не се е занимал с мистерията на своето собствено всекидневие. Св. Минков, РТК, 186. Бъркам си (чопля си) носа. Разг. Неодобр. Нищо не върша, бездействувам.
— Седите вие на меки възглавници в профсъюза и си чоплите носа! — изрева един работник от първия ред. — Колко пъти писахме, казвахме и настоявахме: елате бе, хора, да ни видите хала! Бр. Йосифова, БЧМ, 80. Вадя (изваждам / извадя, изкарвам / изкарам) от (из, през) носа на някого нещо. Разг. 1. Причинявам на някого големи неприятности, накарвам го скъпо да заплати, да изстрада доброто, което съм му направил. — Рядко има добри и милозливи господаре. Повечето са лоши и немилостиви към своите ратае — гледат да ги одерат, гледат да им изкарат из носа парите, които им плащат. Т. Влайков, Съч. II, 91.
2. Отмъщавам хи на някого за някаква неприятност, която ми е причинил. С цяло гърло съм зинал срещу двореца: „Бандера роса, Бандера роса!“ .. После, в участъка, ми изкараха тая „Бандера роса“ през носа. П. Вежинов, ВР, 181. — Изеднице, ще ме умориш! Не ме оставяш спокоен, поне един сън да изкарам. Хубаво да ме помниш, това дето ми го правиш, през носа ще ти го изкарам! К. Петканов, ОБ, 248. Вдигам / вдигна (вирвам / вирна, надигам / надигна) нос; вдигам си / вдигна си, (вирвам си / вирна си, навирвам си (навирям си) / навиря си) носа. Разг. Започвам да се държа надменно, високомерно; възгордявам се, надувам се.
— Борка, я да отидем в Сливен на по-ти-хичко, че ми омръзна да се влача като пребито куче из тези пусти софийски улици. Всеки си вирнал носа, не те поглежда! К. Калчев, СТ, 132. „Излязохме на улицата, тръгнахме да се връщаме у дома. Той отново ме улови за ръка и просто навири нос — толкова беше горд, че върви по улицата с момиче като кукличка.“ П. Вежинов, Б, 61. Вирнат нос. Разг. Надменен, надут човек. Виря нос; виря си носа. Разг. Държа се надменно, високомерно; големея се, надувам се.
— Приведен зет никога не може да разбере грижите около една къща като нашата, Методи! Затова той трябва разумно да мълчи и да не дава възможност на слугинята да вири нос! М. Грубешлиева, ПП, 241-242. Костадин се извръща нервно срещу Георги .. — Ралчо е другар с опит .. Ти недей го защитава, че и двамата си бяхте вирнали носовете. Ни партия, ни бригадир слушахте— засича го пак Георги. Ст. Даскалов, СЛ, 26. Висвам / висна като цифка на просешки нос. Диал. Грубо. Заседявам се на гости продължително време някъде или посещавам често някого, у когото не съм особено желан. Виси ми носа за нещо или за някъде. Разг. Много, силно желая нещо. Водя за носа някого. 1. Разг. Подчинил съм някого напълно на своята воля и го карам да върши послушно всичко, което желая; постъпвам с някого както желая. — Ти ме подведе да я назначим, а сега тя се опитва да ни води за носа. К. Калчев, ДНГ, 115.
2. Диал. Мамя, лъжа някого. Въвирам / въвра (завирам / завра, навирам / навра, тикам, тиквам / тикна) в носа на някого нещо. Разг. 1. Съвсем отблизо показвам на някого нещо (обикн. документ), като доказателство за правотата, истинността на нещо. — Тия хитреци ще скрият зърното, за показ ще оставят някоя и друга шепа. Толкоз, ще кажат, се е родило. А вземете ни душата, де! Така ще кажат! А ти им навирай книжките в носовете, ако си нямаш работа! А. Гуляшки, СВ, 168. 2. Казвам на някого някакъв факт, с който му доказвам, че не е прав.
3. Настойчиво и досадно, непрекъснато напомням на някого за нещо. 4. Натяквам на някого за нещо. — С тоя Хекел излезе глупаво —.. — Знам аз кой е Хекел, нямаше защо да ми го завираш в носа... Младежът виновно мълчеше. П. Вежинов, ДБ, 24. Да го помиришеш, носа ти окапва; който го помирише, носа му окапва (пада). Разг. Много е лош, много е проклет. — Вестникар ли е
— бягай! Който го помирише, носа му пада. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 125. Да няма нос, пасъл би трева. Диал. Ирон. Много е тъп, глупав. Държа тамяна под носа си; нося си тамяна под носа; житото ми е под (на) носа. Диал. Много съм зле, съвсем съм отпаднал и скоро ще умра. — Ти от лакомия дойде до този ред. Я се погледни какъв си одрън-кан. Житото ти е на носа. Г. Краев, Ч, 119. Забивам / забия (забождам / забода, забуч-вам / забуча, заравям / заровя, заривам / зария) нос; забивам си / забия си носа в нещо или някъде. Разг. 1. Заглеждам се съсредоточено някъде, обикн. надолу. Докладчикът, непознат младеж,., и вероятно късоглед, продължаваше да чете, забил носа си над изписаните листове. К. Калчев, ДНГ, 70. 2. Падам по лицето си върху нещо. — Кирчо, вържи си крачдлите на голфа, пак ще се омотаеш и ще зариеш нос. В. Андре
