му. — Искам да зная какво е станало със заявлението ми,.. — Ето ви входящ номер. Св. Минков, РТК, 191. Изходящ номер. Адм. Номерът, който дадено учреждение поставя на писмо, документ и под. преди изпращане. Към трите писма Иванов приложи по един заверен препис от ревизионния акт на Меч-карски,.., сложи им изходящ номер .. и ги изпрати препоръчано. Ст. Марков, ДБ, 297. Попвасилев й издал на два пъти медицински бележки. В тях той .. вписвал диагнози, които не е установил, поставял хвърчащи изходящи номера. ВН, 1962, бр. 3253, 4. Коронен номер. Разг. 1. Най-трудното, най-интересното, най-харесваното изпълнение в дадена артистична програма или в репертоара на даден артист. Щраус се кланя на публиката. — Господа и дами! Месю и медам! Ще видите моя коронен номер! ВН, 1960, бр. 2663, 4. 2. Прен. Нещо, което е най-не-приятно, най-неприемливо в поведението на някого. През деня [хлапето] непрекъснато спеше, а вечер, когато ние си лягахме, надаваше кански ревове.. Една вечер, когато започна пак със своя коронен номер и ужасните му писъци огласиха квартала, показах му розовото куче. Сг, 1969, бр. 1203, 3. Нула номер. Разг. 1. За човек и по-рядко за овца или коза — остриган до кожа. — Искаме да острижем овцете нула номер. К. Момчилов, ЗК, 54. 2. Машина за подстригване, с която се прави остригване до кожа. — Аз искам да виждам в моята дивизия войниците остригани с нула номер и кепета, накривени надясно. Д. Кисьов, Щ, 148-149.
> Играя (изигравам / изиграя, направям / направя, погаждам / погодя, правя, скроявам / скроя) номер (номера) някому. Разг/, Бачкам (свивам / свия) номер (номера) някому. Жарг. Съзнателно устройвам лоша шега на някого, създавам му някаква неприятност, подигравам го за някаква постъпка. — Ще ми играете номера на мене, а? Глупак! Ти не знаеш с кого си имаш работа. Накъдето си тръгнал — аз оттам се връщам. К. Кюлюмов, ПШ, 35. — Бор ката си е арабия, макар че понякога много ме ядосва. Ама и аз му погаждам едни номера — ешен зи найн! К. Калчев, СТ, 71. Оказваше се дори, че съм излязъл по-рано от обикновеното, и се ядосах на моя часовник. Приличаше ли му на един нов, купен с гаранция часовник да свива подобни номера на собственика си? А. Наковски, БС, 154. На сутринта селяни дълго търсиха кмета да го поздравят с Рождество Христово и късно-късно го намериха в общинския яхър, вързан за яслите до магарето. — Каква е тая работа, кмете? — питат го зачудени селяните. — Не знам, брате — сам не знам. Някой от противниците ми скрои тоя номер. Елин Пелин, Съч. IV, 181-182. Не ми минава / мине номерът; не ми минават тези (такива) номера. Разг. Не се поддавам, няма да се поддам на някакво хитро скроено действие, уловка с цел да ми се нанесе вреда или да бъда подигран, излъган и под. Тошко е стар моряк, познава Ориента на пръсти и тези номера не му минават. Той само намига на продавача и без да говори, го подканва да намали цената. Б. Трайков, ВО,
35. Номер едно. Книж. 1. В съчет. с враг. Най-опасен, най-голям (враг), който би трябвало да бъде обезвреден най-напред. Правителството продължава да сочи Паз-вантоглу като враг номер едно и да взема всички мерки против него. В. Мутафчиева, КВ, 183. — Турците не се осмелиха чрез майката на Левски да откопчат признания от него. Макар да го смятаха за враг номер едно на тяхната империя. В. Нешков, П,
60. 2. В съчет. със задача (проблем). Най-главен, най-важен, който трябва да се изпълни най-напред; първостепенен. — Сега снабдяването със суровини е задача номер едно, бойна задача... Др. Асенов, ТКНП, 113. Отбивам <си> / отбия <си> номера. Разг. Извършвам нещо съвсем фор-мално, колкото да се каже, че е направено.
— Не разбра ли, че нарочно поканих него пръв, глупчо — казах аз. — Колкото да си отбия номера. А сега ние ще обиколим цялото езеро, ще влезем във всичките заливи. П. Незнакомов, СП, 100. Хващам се / хвана се на номера (номерата) на някого или са-мост. Жарг. Излъгвам се, подмамвам се от действията или думите на някого. — Ходи като слепец! — .. — Лута се натам-насам, като че ли нищо не вижда. — Само се преструва на сляп — .. — Недей да се хващаш на тези номера. Ст. Стратиев, СВМ,
42.
— От лат. numerus ’число' през рус. номер. — Друга (ос-тар.) форма: н ;у м с р.
НОМЕРАТОР м. Спец. 1. Апарат за поставяне поредните номера на книжа, документи и др.
2. Малка телефонна централа в учреждение, малко населено място и под. — Когато другите почиват, ние събираме кабели... Когато другите се шляят, ние дремем над номератора... П. Вежинов, ЗЧР, 168. // Номер, цифрово означение на такава телефонна централа. Знаеше номератора на редакцията. Набираше полека, чака безкрайно дълго, докато телефонистката отсреща благоволи да се обади, скъса му нервите. Ст. Поптонев, НСС, 13.
О Звънчев номератор. Приспособление при електрически звънец, което показва номера на стаята, откъдето се звъни. За да се определи от коя стая е станало повикването, т.е. е бил натиснат бутонът, се използува едно общо номераторно табло, наречено звънчев номератор. Т. Кръстев и др., СТ, 92.
— От лат. numerator през нем. Numerator или рус. нумера-тор.
НОМЕРАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който е свързан с номератор,
