пристигнала<та> ж., новопристигнали<те>
мн. Човек, който е пристигнал скоро, неотдавна или току-що някъде. Призори си тръгват заедно — уморени и отпаднали и почти веднага срещат Захари.. Динков се втурва и посреща новопристигналия, целува го. Др. Асенов, ТКНП, 167-168. Салонът се препълни, около вратата се трупаха новопристигналите, провираха се навътре, проправяха си път с лакти, с колене, пухтяха зачервени, измъчени, любопитни. Г. Караславов, СИ, 159. Между новопристигналите имаше един близо осемдесетгоди-шен старец, който бе заявил на селския кмет, че „дядо Иван куршум го не лови“. Ем. Манов, ПЯ, 149.
НОВОПРИХОДЯЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който в момента идва, влиза някъде. Често вниманието им отвличаха новоприходящите богомолци и белисани богомолки. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. — Аз помислих, че това беше честитяване, един местен обичай за новоприходящите, както у вас баба ви целува момичетата, които влизат в нейна служба, за да им покаже, че тя ги приема като свои храненичета. М. Балабанов, ДБ (превод), 130.
НОВОПРОИЗВЕДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За стока, предмет, продукт и под. — който е произведен скоро, неотдавна или току-що. Макар и крачни, новопроизведени-те помпи досущ приличаха на помпи. Тарас, СГ, 5.
2. Прен. За военнослужащ — който скоро, неотдавна или току-що е бил повишен в по-горен чин. Зададе се една компания приятели, насядаха около моята маса и един от тях, новопроизведен майор, почна да черпи за производството. Ал. Константинов, Съч. 1,41.
3. Прен. Остар. Който е бил учреден или признат, обявен за някакъв скоро, неотдавна или току-що. Тогава ми донесоха от един дрехарски дюкян обикновено сетре и в него излязох с Вацова, за да ме разведе из ново-произведената българска столица. Ив. Вазов, ИСМ, 35.
НОВОРОДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За живо същество (човек или животно) — който скоро, неотдавна или току-що е роден. Кротка светлина сипеше кандилото над шарената люлка, в която спеше едно новородено дете. А. Каралийчев, ПС III, 142. Няколко безсънни нощи, първото докосване до новородения син, радостта.. — всичко това бе разбило и последната частица самообладание у Найдена. В. Геновска, СГ,
459. Катя изтича вкъщи и се затвори при останалото самичко в хлява новородено малаче. Н. Каралиева, Н, 130. Търсенето на новородени сърнета продължи цяла седмица. Ем. Станев, ПЕГ, 105.
2. Прен. Който скоро, неотдавна или току-що е бил създаден, изграден, образуван или възникнал. Едно младо и пъргаво поколение дигаше чука и ковеше съдбините на новородената държава. А. Каралийчев, ПГ, 215. —Да гласуваме. Разбира се, всички ръце се вдигнаха. Сенко трябваше да поведе новородената чета. К. Константинов, НДД,
124. Не всичкото налично вещество на праховия облак получава възможност да влезе в състава на новородените звезди. И. Спасова, ЧК (превод), 149. Тия новородени мисли цъфтяха по-изобилно и изпълваха Еньо с такава светлина и чистота, че извършеното престъпление му се виждаше недействително. Елин Пелин, Съч. III, 166.
3. Като същ. новороден<ият> м., новороде-на<та> ж., новородено<то> ср., новороде-ни<те> мн. Разг. Току-що, скоро, неотдавна родено живо същество (човек, животно). Помислих си — значи там, пред Имперския съд, защищавайки себе си и своето отечество, той беше защищавал мен, новородения. Е. Евтимов, ПМ, 202. Той беше поп на двайсетина села наоколо и повече за да кръщава новородените и да опява починалите. Д. Талев, ПК, 522. Белите мечки тук [в зоопарка] редовно се размножават, но., новороденото не може да се отгледа, ако в помещението няма температура 24°. ВН, 1959, бр. 2559, 4. • Обр. Те са извършили една важна културна задача на времето си..: да месят прощъпулника на току-що родената българска поезия. И да разнесат славата на новородената. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(1), 70.
— Друга (остар.) форма: новорождён.
НОВОСЕЛЕЦ, мн. -лци, м. Човек, който скоро, неотдавна се е заселил в някое село. Оживена, едра преписка водеше новоселецът. Л. Петков, ГЦ, 42.
НОВОСЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е свързан със скоро, неотдавна или току-що основано село. Дочо си стадо пасеше / покрай новоселски гробища, / с меден си кавал свиреше. Нар. пес., СбВСтТ, 411.
2. Който се отнася до село с име Ново село. Новоселско кметство. Новоселско училище. Новоселска гъмза.
НОВОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на нов (в 1 - 8 знач.); новота. Пръв път минувах оттука, затова картината ме интересуваше с новостта си. Ив. Вазов, Съч. XVII, 159. Той си служи много и всякога успешно със сравнения.. Някои от тях изненадват със своята смелост и новост. К. Величков, ПССъч. VIII, 190. Той [златарят] седеше до кроткото добиче, наслагал пред кръстосаните си крака на една полич-ка огненожълти пендари,.., гривни и ножчета, чийто блясък и новост запалваше очите. Ил. Волен, БХ, 17. Мястото .., новите лица дотолкова му привличат вниманието с външността и новостта си, щото детето не може да си съсредоточи вниманието и да слуша преподаванието. Р. Каролев, РЗМ, 30.
