пристигнеха, старата Азлалийка им се оплакваше от ревматизма си и не толкова да получи някакво облекчение, колкото да се представи като една от интелигентните сили в селото. Г. Караславов, СИ, 41. На другия ден в шест и петнайсет вечерта новоназначеният оператор слезе по пътя от Горната махала. Н. Хайтов, ШГ, 287.
НОВОНАЗНАЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Назначаване на нова служба или работа. Ето ви една цяла редица от уволнения, премествания и новоназначения, станали при пълно потъпкване на законите на страната с единствената перспектива да се тероризира населението. Пряп., 1903, бр. 41,2.
НОВОНАСАДЁН, -а, -о, мн. -и, прил. За растение, дърво, гора и под. — който е насаден наскоро или току-що. Извън загра-дата на гостилницата .. един новонасаоен млад лес от акации и бор чета радва погледа и обещава за в бъдеще хубава зеленина и прохладни сенки. Ив. Вазов, НР, 12. Ново-насадена роза.
НОВОНАСЁЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. мн. За монети, пари — които са насечени наскоро или току-що. Едри нубийци грабеха с големите си шепи новонасечени сребърни и медни монети с образа на новия султан и ръсеха с тях широката улица. Ст. Дичев, ЗС I, 15. — Цаклевич ми обади за пристигането от Европа на вагона с ново-насечения сребърен лев! Ив. Вазов, Съч. IX, П7.
НОВООБРАЗУВАН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е образуван, произведен наскоро или току-що. Анемично състояние настъпва у човека тогава, когато разрушените червени кръвни телца са повече от новообразуваните, както най-често се случва при кръвоизливи. ВН, 1960, бр. 2662, 4.
2. Новооснован, новосъздаден. В късо време край странноприемницата се заселили и други хора. Новообразуваното селище нарекли Сдмунджиево заради хлебопекарницата му. И. Радичков и др., ГСП, 72. Новообразувана партия.
НОВООБРАЗУВАНЕ ср. Образуване, създаване или възникване на нещо ново, за първи път. Превръщането на растителните остатъци, които постъпват в мате-ринските скали и почви, обхваща два основни, противоположни един на друг процеса: а) процес на разлагане и б) процес на ново-образуване (синтез). П. Боянов, Д, 139.
НОВООБРАЗУВАНИЕ, мн. -ия, ср. Спец. Тумор. Нека си изясним какво значи понятието тумор или, както се изразяват още специалистите — „новообразувание“ („неоплазма“). Е. Головински, ВК, 61.
— Рус. новообразование.
бил осветен2 наскоро, неотдавна или току-що. По всички краища на града е шум и гам: / отвред се стича в новоосветений храм / сган повилняла. К. Христов, Избр. ст, 7. Бледен дим се виеше над мене, / като над новоосветен олтар. Д. Дебелянов, С 1946, 68.
НОВООСВОБОДЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е освободен наскоро, неотдавна или току-що. Периодът на безкняжието в България., беше критическо и тежко време за новоосвободената страна. Ив. Вазов, Съч. XII, 104. Изпращаха ни в новоосвободените земи. Сам аз нямах понятие за мястото, в което трябваше да отивам. Г. Караславов, Избр. съч. II, 174. Приносът на Добри Христов в изграждането на младата музикална култура в новоосвободеното отечество бе огромен. Ст. Грудев, ББ, 33.
НОВООСНОВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е основан наскоро, неотдавна или току-що; новосъздаден, новообразуван. В 1205 година младият брат на Асен и Петър, Калоян, разби при Адрианопол войските на Балдуин Фландърски,.., императорина новооснованата империя в Цариград. И. Радичков и др., ГСП, 128. След свършването на направата, между братята произлязла препирня: с кое име да нарекат новооснования град. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 254. Между ними по-забележително йе Бугариево, мало село, ознаменено по новооснованата в него обител и училище с 20-30 ученици. Ч, 1871, бр. 10, 304.
НОВООТКРЙТ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За заведение (учебно, битово и под.) — който е основан, създаден, открит наскоро, неотдавна или току-що. Той излезе на улицата и се запъти към старото, ехлупено, но широко Мандичево кафене, в което се помещаваше новоокритият клуб на тесните социалисти. Г. Караславов, ОХ II, 510. Балан е учител в София и в Пловдив,.., преподавател в новооткрития Висш педагогически курс, който в 1888 г. бива превърнат във Висше училище (Университет). П. Ди-неков, С, 1954, кн. 11, 168.
2. Който е изнамерен, открит неотдавна, наскоро. Лавоазие счита, че новооткритият газ, който се съдържа във въздуха, влиза в състава на всички киселини и затова го нарича кислород — раждащ киселини. В. Цокова, ОПВ, 25. След като изминат сроковете, установени да ся предявяват исканията за повикванието на свидетелите, последните могат да ся привикват само поради новооткрити обстоятелства. ВП, 107. Той [флорентинецът] мореплавател издаде едно известие за своето путешествие .. и оттука навикнаха да именуват новооткрития свят Америка. Ем. Васкидо-вич, ПП (превод), 52.
НОВООСВЕТЁН, -а, -о, мн. -и, прил.
Книж. За църква, олтар и под. — който е
НОВОПОКРЪСТЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. 1. Който скоро, неотдавна или
