Page:RBE Tom10.djvu/1175

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


2. Човек, който отскоро е някъде, в някаква група, общество. Кметът беше новак в село: млад, вятърничав мъж, дошъл откъм долината на Марица да управлява ягодов-чани. Ив. Хаджимарчев, ОК, 203. Сегашният капитан не ми харесва, новак е в нашия край, надали е запознат вече с нашите нрави и обичаи. М. Вълев, ГТСС, 54. — Аха, ти си отскоро в тая страна... Новак си, виждам... Ал. Бабек, МЕ, 91. Веднага се познаваше, че това хлапе е новак и само от няколко дни в отряда. Д. Димов, Т, 559. Новаците в ареста,.., мъчно се примиряват с положението си, и особено с обстановката. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 155.

НОВАТОР м. Лице, което създава, внася или осъществява нови идеи или методи на работа в някоя област. Божан Ангелов дойде с не случайни разбирания за театър. Управлението му не носеше белега на краен новатор и веволюционер, защото раздрусаната народна dyuia веднага след Първата световна вбйна не позволяваше да бъде такъв. Ст. Грудев, АБ, 67. Трябва да си новатор във висша степен, за да въстанеш срещу осветените догми. Такива новатори бяха двамата братя [Кирил и Методий]. П. Матев, ПОС, 10, Испанските писатели искат да се освободят от вноса на нови идеи и стилове .. и затова самите те, в по-голямата си част, се явяват крайни новатори. Б. Шивачев, Съч. 1, 117. Бетховен е новатор в симфоничната музикаг Той измени характера на симфоничния стил, като внесе в него ново, героическо съдържание. Пеене IX кл, 82.

— От лат. noyator 'обновител' през рус. новатор.

HOBÄTOPKA ж. Жена новатор. В някои от творбите си тя се представя като новаторка в нашата литература.

НОВАТОРСКИ, -а, -о, мн, -и, прил. Който се отнася до новатор или е свързан с новатор, новаторство. Сивият поток притежава удивителна вирулентност: той е овладял до съвършенство изкуството на мимикрията, често парадира с новаторски амбиции U дръзко е готов да ви обвини дори в невежество. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 1. Докато сп. „Мисъл“ се отнасяше ако не враждебно, то поне резервирано към смелите новаторски опитвания, сп. „Демократически преглед“ беше напълно отворено за тях. К. Гълъбов, СбЦГМГ, 386. Неговото [на Пеньо Пенев] творчество съдържа редица новаторски Моменти — не само защото поетът си служеше със свободен стих,.., но и защото.в неговата поезия много понятия се освежиха. Лит. XI кл, 319. То [изкуството на Жендов] носи печата на новаторско, неповторимо и толкова мъдро дело, на каквото са способни само големи творчески личности. НК, 1958, бр. 51, 6.

НОВАТОРСТВО, мн. (рядко) -а, ср.

1. Само ед. Новаторска дейност. Бил [Божан Ангелов] жестоко атакуван в печата за новаторството си в театъра, но ентусиазмът му не бил разколебан. Ив. Богданов, СП, 41. Новаторството на Горки, освен в изграждането на сюжета, композицията и образите, намира израз и в художествения стил на романа. Лит. XI кл, 135. В тая своеобразна печална усмивка към руската интелигенция, към нейното бездействие, се крие новаторството на гениалния писател. Г. Гочев, Т, 1954, кн. 3, 38. Новаторството никога не е било самоцел. Винаги се е изхождало от мисълта, че новото не бива да стои по-ниско от старото, инак то не би имало никакъв смисъл. Н. Лилиев, Съч. III, 408.

2. Новост, нововъведение. Занаятчийството, организирано в цехове, в които са гос-подствували закостенели и еснафски традиции, е пречело на всички новаторства в производството. А. Бешков и др., ИГ, 52.

НОВАТОРСТВУВАМ, -аш, несв., не-прех. Рядко. Проявявам се като новатор, правя нововъведение. Следеше [Хрисан Цанков] модерното в театралното изкуство и сам новаторствуваше в постановките си. Ив. Димов, АИДЖ, 79. Разбира се, често те [младежите] се мамят, но нова-торствуват. БНТТ, 1947, бр. 300-301, 4.

НОВАЦИЯ ж. Юрид. Юридическа операция, с която се прекратява едно задължение чрез установяване на ново задължение. Както се вижда във всички тези паметници, не става дума почти за никакво гражданско и търговско право: .. Никакво наследство: по закона и по завещание, ... никакви конпенсации, новации и делегации. Ив. Хаджийски, БДНН, 62.

— От лат. novatio 'обновяване'.

НОВАЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от новак.

Стягайте си цървулите предупредил командирът на отряда. Тази нощ преходът е голям. Е, като е голям, та да не се уплашиме рекла Бонка. Това не е нито август, нито септември, когато бяхме но-вачета. Сл. Трънски, Н, 420-421.

НОВАЧКА ж. Жена новак. Станка беше новачка и за работата в този склад, и за тайните в този бранш, тя дори не знаеше още имената на хората и това съвсем я обърка. Г. Караславов, ОХ II, 600.

НОВЕЛА1 ж. 1. Литер. Средно по обем белетристично произведение, по-голямо от разказ, но по-малко от повест, в което се разкриват случки, развиващи се през по-продължителен период от време с интересна, интригуваща сюжетна линия и неочакван, внезапен край. Хосуе Кесада е един от най-добрите аржентински новелисти.. Почти във всички негови новели .. основна-та тема е любовта. Б. Шивачев, Съч. I, 178. По размер, динамика и сюжет арабската новела се приближава до европейския, разказ. ЛФ, 1958, бр. 50, 4. Другата полица

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл