II, 5. Беше през войната. Току бе завършил института, но имаше да взима изпити. Нае три кошера от чичо си — хем да ги наглежда, хем да учи. Д. Дублев, ПП, 60.
2. Проверявам някого или нещо, като периодично го наблюдавам, като следя, проследявам неговото състояние, неговите действия и под.; надзиравам, контролирам. Дочка беше оставила настрана чорапчето, което плетеше, и дотолкова беше се заплеснала в ръцете на зълва си, че нито веднъж не бе се обърнала да нагледа двегодишното си момченце. Г. Караславов, ОХ I, 14. Една група [мореплаватели] от по-големите отиде към водата да лови риба .. Другите бяха оставени да подържат огъня и наглеждат плавателните съдове. П. Здравков, НД, 41. Учениците ще си издерат очите из двора, а няма кой да ги нагледа. И. Йовков, Разк. III, 11. На вратата на бараката ни стоеха по-стоянно две лица; един стражар, да наглежда движенията ни и един шоп от село Желюша. Ив. Вазов, Съч. XII, 93. Нагледай млякото да не изкипи. • Непрех. Остар. Председателят на съда оправя хода на съдебното дирение, наглежда върху реда на обясненията, на възраженията и на бележките. ВП, 110. // Със следв. подч. изр. Следя, наблюдавам някакво действие, обикн. с цел то да се извършва правилно; внимавам. И макар, че искаше да се откъсне и да види какво става там, па и да наглежда какво вършат синовете и чираците му, Геньо постоя още малко и след това поведе гостите си надолу. Г. Караславов, СИ, 72. — Па се канете! — обръща се към гостите мама, която е все на крак и наглежда има ли навсякъде по софрата гозба. Т. Влайков, Пр I, 231. Горският беше много зает с работа: наглеждаше дали се поставят правилно фигурите. Й. Йовков, Разк. I, 238. наглеждам се, нагледам се I. Страд. от наглеждам. Дрехите в казана се наглеждат час по час. Л. Стоянов, X, 118. — Не мога да смогна .. , пък и детето трябва да се наглежда. Бабата съвсем падна. И. Петров, НЛ, 222. II. Взаим. от наглеждам. Нямаше откъде да се изкара някой лее дори за хляб. Но ние бяхме "вярна и сговорна дружина " — подкрепяхме се, помагахме си, наглеждахме се. Г. Караславов, Съч. IV, 324. Истина е, че у нас има винаги две партии, които са борят помежду си с перото и с интригите .. Тия две партии наглеждат са една друга. Ив. Адженов, ВК (превод), 93.
НАГЛЕЖДАМ СЕ, -аш се, несв.\ нагледам се, -аш се, св., непрех. Гледам дълго, до насита или втръсване, пресищане. Народът отиваше на война. Отиваше както винаги — със сълзи, със смях, с цветя. И с една надежда, стаена в мислите, в очите, нагледали се на кръв и на войни: „Дано тази е последната“. Ем. Манов, ДСР, 6. — Не ща гро-зна [жена]! — противеше се Цветан. — Нагледал съм се на грозотия! В. Пламенов,
ПА, 31. // След отриц. не или гл. с отриц. Насищам се да гледам. Хубостта на Цветана нямаше изказ. Бяла, румяна, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси, да гледаш да се не нагледаш. К. Величков, ПССъч. I, 155. Още същия ден се качихме на влака. Марин не се откъсваше от прозореца — просто не можеше да се нагледа на високите планински върхове. М. Марчевски, ТС, 11. Моите очи се не наглеждат, /моите уши се не наслушват. Ел. Багряна, ВС, 33.
НАГЛЕЖДАНЕ1 ср. Отгл. същ. от наглеждам и от наглеждам се. Наглеждане на децата.
НАГЛЕЖДАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от наглеждам се.
НАГЛЕЖДАН м. Човек, който наглежда или пази някого или нещо, полага грижи за някого или нещо; нагледвач, пазач, надзирател, надзорник. Изведнъж нарипаха; пожарникари с униформи и разни службаши с неопределени задължения, някои от които според случая и нуждите биваха и метачи, и гальотаджии, и чистачи на градските клозети, и наглеждани на общинските жребци. Т. Харманджиев, КВ, 589.
НАГЛЕЖДАНЕ А ж. Жена наглеждач; нагледвачка, пазачка, надзирателка, надзор-ница.
НАГЛЕЗВАМ СЕ, -аш се, несв. \ наглё-зя се, -иш се, мин. св., -их се, св., непрех. Рядко. Глезя се до насита. Откак е дошло при баба си, внучето се наглези.
НАГЛЕЗЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Парче трикотажен или вълнен плат, което се поставя на глезена, за да го държи стегнат. Той [Адил] шъташе из двора, а жена му, забрадена с бяла шамия, с пъстрожълта аладжа и черни сукнени на-глезеници, тесаше хармана. X. Русев, ПЗ, 150. Готови са вече масичките за всеки съдия с електрически лампички — бяла — за равна борба, червена — за победа на бореца, който има червен наглезеник и зелена — за бореца със зелен. ВН, 1958, бр. 2126, 2.
НАГЛО нареч. Книж. Изключително дръзко, нахално; арогатно, безогледно, безсрамно. Хората се отдръпваха от него .., а той, нетърпелив и възбуден, нагло си проправяше път с ръце и плещи, изтласквайки ония, които не го виждаха навреме. А. Христофоров, А, 117. Лазо бе пиян. От него идваше тежък дъх на ракия и тютюн. Под нахлупения каскет нагло святкаха малките му очи. Ем. Станев, ИК III и IV, 413. Той [Тодораки] хваща мустак с два пръста и нагло се заглежда в хубавата си съседка. Д. Немиров, Б, 9. „Ние дипломатите, когато се съберем, така явно и нагло се лъжем, че всички бихме прихнали от смях, ако не бехме възпитани хора.“ Хр. Смир-ненски, Съч. III, 177-
