ли се и навёял се, -а се, -о се, мн. -и се, св., непрех. За вятър — вея до насита. Заспал съм и засънувал — Гюрга ми иде да ме спо-ходи — и жълъд падна да ме събуди! Не навял се пусти беломорец. П. Тодоров, Събр. пр II, 145. Мома са от сън събуди, / вятъра люто кълнеше : / „Ветре ле, не навеял са, / ветре ле, не надухал са.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 58.
НАВЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от навявам и от навявам се. Схемата на равномерно разпределените зелени площи има за цел да създаде необходимите зелени масиви във всички райони и квартали.. При такова разпределение на зелените площи не се държи сметка за ветровете, за снежните навявания. Т. Горанов и др., ПА, 261. Мирисането на непознати газове трябва да става не направо, а предпазливо чрез леко навяване на газа — химично помирисва-не. Хим. VII кл, 1965, 84.
НАВЯВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от навявам се.
НАВЯЖА. Вж. навяз вам и навязу-вам.
НАВЯЗВАМ1, -аш, несв.\ навяжа, -еш, мин. св. навязах, св., прех. Диал. 1. Навез-вам1, навязувам.
2. Навързвам1 (Н. Геров, РБЯ). навязвам се, навяжа се страд.
НАВЯЗВАМ2, -аш, несв.\ навяжа, -еш, мин. св. навязах, св., прех Остар. Книяс. Налагам нещо на някого; навързвам3. По наше разбиране поученията на историята трябва да бъдат използувани от нас, от народа, преди ние да имаме право да ги навязваме кому да е. Пряп., 1903, бр. 4, 1. навязвям се, рювяжа се страд.
От рус. нанизывать.
НАВЯЗВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от навязвам и от навязвам се; навязуване.
НАВЯЗВАНЕ2, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от навязвям2 и от навязване; навръзване3.
НАВЯЗУВАМ, -аш, несв.\ навяжа, -еш, мин. св. навязах, св., прех. Остар. и диал. Навязвам1. навязувам се, навяжа се страд.
НАВЯЗУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от навязувам и от навязувам се; навязване1.
НАВЯК1, мн. нйвяци, след числ. навяка, м. Нави.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЯК2, мн. навяци, след числ. HàBHKa, м. Прелетна птица, голяма колкото едър гълъб, с дълга, закривена надолу човка, с кафеникав цвят и изпъстрена с шарки, която живее по блатисти места и се храни с насекоми, водорасли, семена и пр.; голям свирец. Numenius arquatus. Отвреме-навреме те [птиците] излизат, въртят се ту над единия, ту над другия бряг и тогава издават приятни звуци, сякаш някой се опитва да засвири с флейта. Това са големите свирци, навяците, степни птици. Ем. Станев, ЯГ,
70.
НАВЯН, -а, -о, мн. навени. Прич. мин. страд. от навея като прил. Навеян, навят. Никола Попов я [Стефка] загледа,.., въздъхна и подкани да излязат.. Закрачил насаме със словослагателя.., той му заговори, като., диреше да отмахне навяната му от срещата със Стефка тъга. А. Страшими-ров, Съч. I, 254-255. Навян сняг. Навени листа.
НАВЯРНО нареч. 1. Сигурно, по всяка вероятност; вероятно. Мама не дойде веднага при мене. Остана оттатък — навярно чакаше да се поуспокоя и сам да осъзная колко е лоша постъпката ми. П. Славинс-ки, МСК, 12. Зад вратата бе закачен на дървена закачалка смокинг, навярно току-що донесен от шивача, защото тук-таме бяха забравени конци от тропоската. М. Грубешлиева, ПИУ, 250. Нивата на Иван беше изорана повече от половината и ралото стоеше на междата. Навярно Иван днес щеше да я доорава. Елин Пелин, Съч. III,
155. Гръцкий цар като глядаше, че българската войска е десят пъти по- малко от неговата, мисляше, как навярно ще надвие. Д. Войников, КБИ, 60-61.
2. Остар. Със сигурност, с положителност. Без да са отбият в града, отидоха право на скелята; там са научиха навярно, че имало вапор да слезе отгоре и щял да пристигне каде среднощ. Ил. Блъсков, ПБ, 79-80. Не трябва да забравяме, че тези трима владетели си имат свои тайни планове, които журналистиката не бе в състояние и до днес да узнае навярно какви са. Лет., 1876,
7. Так как не мога да знам навярно дали ще успея да ви посегпа още един път преди тръгването Ви за в отечеството ни,.., потрудете ся да видите моето скромно жилище. АНГ I, 591. Стари и млади, знаяха ако не навярно, то по слух поне, че в селото има апостоли и съществува комитет.
3. Стоянов, ЗБВ I, 388.
3. Остар. Точно, вярно спрямо подробностите. Да ся опишат и допълнат подробно и навярно следнии предмети. Първое отделение. 1. Какви обичаи и обряди са стрували в последни години и дор до сега струват наши българи, кога им ся раждат деца. Г. С. Раковски, П I, 1. По Франклиновите опити и по издирвания, направени от най-прочу-ти физици по много места, доказа ся.., че у въздуха има електричество, но досега никак не може да ся издири отде навярно излиза това електричество. И. Груев, Ф (превод), 188.
НАВЯС м. Само в съчет.: Дохожда ми / дойде ми навяс. Диал. Прилошава ми; на-вясва ми.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
