тул. П. Михайлов, ПЗ, 5. • Обр. Очевидно той се заблуди в шумачето на българската литература, което за него беше непроходимо замотан африкански лес. Ив. Вазов, Съч. IX, 138.
НЕПРОХОДЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на непроходим. Цар Петър,.., добил благочестивото желание да посети св. Ивана и да приеме благословията му.. Но непроходимостта на горите и несигурността на местата го направили да се откаже да проникне до тогова последния. Ив. Вазов, Съч. XV, 37. Измъчваха го до отчаяние драките, които постоянно шумяха с бодлите си по мушамата му и по гамашите, бодяха ръцете му, дърпаха раницата, принуждаваха го да се връща назад, за да дири изход от тяхната непроходимост. П. Славински, ПЗ, 174. Засилената перисталтика .., която стига до спазми, също може да предизвика чревна непроходимост пак от функционален характер. ВН, 1962, бр. 3275,4.
НЕПРОЯВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който още не се е проявил, изявил; неизя-вен, скрит, потенциален. Той [мишеловът] се е превърнал в кротък лешояден вид,.. Но въпреки тази му непроявена хищност той е почти изтребен от островите Сан Крис-тобъл и Санта Мария. Н. Боев, Г, 84-85. От очите му идва сърдечна простота, светлина. По челото му — нервно напрегнати жилки, които загатват и за по-силни чувства, още непроявени напълно, неуясне-ни. 3. Сребров, Избр. разк., 181. Развитието на туморния процес не става бързо, т.
е. в кратък период от време, а след един дълъг период от време, наречен скрит, неп-роявен (латентен), през който нормалните клетки бавно се превръщат в туморни. Р. Райчев, НКД, 96.
2. За филм, лента, фотохартия и под. — който не е обработен с проявител, на който все още няма образи; непромит. Не знаех, че това филмче било непроявено и го осветих при отварянето. А Имам още няколко непроявени филма.
НЕПРЯК, -а, -о, мн. непреки, прил. Книж. 1. Който не води по най-прякото, най-късото разстояние до някъде или до нещо. Непряк път. Непряка пътека.
2. Който не е насочен пряко към някаква цел, а става посредством нещо друго, заоби-колно; косвен, индиректен. Добре или недобре познавали народа си [Каравелов и Ботев], тяхната дейност — пряка и непряка — е в служба на тоя народ. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 21. // Който става, действа или се разпространява върху нещо не направо, непосредствено; опосредству-ван, опосредствен, косвен, индиректен. Когато изучаваме действието на йонизиращите лъчения върху живата материя, много е трудно да се каже дали наблюдаваните поражения в клетката се дължат на директно увреждане на клетките или пък са резултат на непряко действие на лъченията. Вл. Андреев, АЕ, 19. Непряка радиация.
3. Рядко. Спец. Който е вторичен резултат от някакво действие, химическа реакция, въздействие и др.; вторичен, опосредству-ван, индиректен. Билирубинът, който се съдържа в кръвната плазма и се е образувал след разграждането на хемоглобина, е химично свързан с плазмените белтъци. Той се нарича непряк (индиректен) билирубин. Б. Койчев, Б, 86.
◇ Непряк въпрос. Грам. Подчинено допълнително изречение, което започва с въпросителна дума или частица; косвен въпрос. Непряко допълнение. Грам. Допълнение с предлог, което означава предмет или лице, опосредствувано, косвено засегнато от гла-голното действие; косвено допълнение. Предметите, които се засягат от действието при непреходните глаголи, се изразяват чрез непреки допълнения, свързани с глагола посредством различни предлози. Л. Андрейчин и др., БГ, 128. Непряка реч. Литер. Чужда реч, възпроизведена откъм съдържание, но с езиково-стилистични особености на лицето, което я предава; косвена реч. Ние ще предадем по-нататъшния разговор в непряка реч, за да не предизвикаме обриви по кожата на читателите от тех-нократските думи, с каквито по необходимост бяха наситени репликите на двамата ведущи инженери. А. Гуляшки, ДМС, 72. Непряко развитие. Биол. Особеност в индивидуал ното развитие на безгръбначните и низшите гръбначни, свързана с преминаване на ларвен стадий преди окончателното оформяне на възрастния индивид; метаморфоза. Земноводните са се приспособили към живот както във водата, така и на сушата.. Развитието им е непряко, т. е. от яйцата се излюпват ларви, които дишат с хриле и нямат чифтни крайници. Ц. Пешев и др., ФБ, 71. Непряко развитие (метаморфоза) .. се характеризира с ларвен стадий. Ларвите живеят при условия, различни от тези на възрастните. ОБиол. X кл, 86.
НЕПТУН, мн. няма, м. 1. Осмата по отдалеченост от слънцето голяма планета, чиято орбита е между орбитите на Уран и Плутон.
2. Римско название на древногръцкия бог на морето Посейдон.
— От лат. собств. ЫерШпия.
НЕПТУНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Геол. Теория в геоложката наука през XVIII и XIX век, според която действието на водата е играло главна роля при образуването на скалите.
— От лаг. собств. през нем. ЫерШш.чшия или рус. нептунизм.
НЕПТУНИЙ, мк няма, м. Хим. Радио-
