Минавам с Ханс покрай един кон, който уринира. Той отбелязва: « Wiwimacher-ът на коня е отдолу, както и при мен.»
Той гледа как къпят неговата тримесечна сестра и със съжаление казва: «Нейният Wiwimacher е съвсем малък.»
Ние вече знаем, че благодарение на тази формула той успява да поддържа правилността на своето откритие.
Всеки изследовател понякога рискува да направи грешка. Като утешение може да му послужи обстоятелството, че в основата й лежи смесването на понятията, което се наблюдава в разговорния език. Това оправдание важи и за Ханс. Той вижда в своята книжка с картинки маймунка, показва завитата й нагоре опашка и казва: «Виж, татко, Wiwimacher.»4
Заради своя интерес към Wiwimacher-а. той си измисля доста своеобразна игра. В антрето има килер и клозет. От известно време Ханс влиза в този килер и казва: «Отивам в моя клозет.» Веднъж надничам там, за да видя какво прави вътре. Оказва се, че той вади пениса си и казва: «Аз правя wiwi» — това означава, че той играе на клозет. Характерът на играта проличава не само от това, че той не уринира наистина, но и че вместо да отиде в клозета, предпочита килера, който нарича «своя клозет».
Ще бъдем несправедливи към Ханс, ако проследим само автоеротичните черти на неговия сексуален живот. Неговият баща може да ни съобщи своите подробни наблюдения над неговите любовни отношения с другите деца, в които, както и при възрастните, може да се установи «избор на обект». И тук имаме работа с твърде забележителна подвижност и полигамни наклонности.
«През зимата взимам Ханс (на три години и девет месеца) на пързалката и го запознавам там с двете дъщерички на моя колега, които са на около десет години. Ханс сяда до тях. Те, съзнавайки своята възраст, гледат презрително момченцето. А той ги гледа с обожание и въпреки че това не им прави никакво
