По-голямата част от значението, което имат животните в митовете и приказките, вероятно трябва да се припише на откровеността, с която те демонстрират пред любознателния младенец своите полови органи и сексуалните им функции. Сексуалното любопитство на нашия Ханс не познава съмнението, но то го прави изследовател и му дава възможност за правилно познание.
На три години и девет месеца той вижда на гарата как от локомотива изтича вода. «Локомотивът прави wiwi. А къде е неговият Wiwimacher?»
След минута той дълбокомислено добавя: «Кучетата и конете имат Wiwimacher, а масата и столът нямат.» По такъв начин той установява съществен признак за различаването на одушевеното от неодушевеното.
Любознателността и сексуалното любопитство явно са тясно свързани помежду си. Любопитството на Ханс е насочено предимно към родителите му.
Ханс, на три години и девет месеца: «Татко, ти имаш ли Wiwimacher?»
Бащата: «Да, разбира се.»
Ханс: «Но аз никога не съм го виждал, когато се събличаш.»
Друг път той напрегнато наблюдава майка си, която се съблича преди лягане. Тя го пита: «Какво гледаш така?»
Ханс: «Гледам само дали имаш Wiwimacher.»
Майката: «Разбира се. Не знаеш ли това?»
Ханс: «Не, мислех си, че след като си голяма, то и твоят Wiwimacher е като на коня.»
Да отбележим това очакване на малкия Ханс. По-късно то ще добие своето значение.
Едно голямо събитие в живота на Ханс — раждането на малката му сестра Анна — се случва, когато Ханс е точно на три години и половина (април 1903 — октомври 1906 година). Неговото поведение непосредствено е отбелязано от бащата: «В 5 часа сутринта, когато започват болките, леглото на Ханс е пренесено в съседната стая. Тук той в 7 часа се събужда,
