2. Друго момче, по-голямо, казва при появяването на бял свят на братчето си: «Нека щъркелът си го вземе обратно.»
3. Към подобно умозаключение със същите изрази достигат други две момчета, когато с любопитство за първи път разглеждат корема на своята малка сестричка. Може да се изпадне в ужас по повод на тази ранна извратеност на детския интелект. Защо тези млади изследователи не констатират онова, което виждат, а именно: няма никакъв Wiwimacher? За нашия мъничък Ханс това е разбираемо. Знаем как с помощта на внимателна индукция той установява за себе си общото положение, че живото се отличава от неживото по наличието на Wiwimacher. Майката поддържала това убеждение, давайки му утвърдителни отговори относно лица, убегнали от неговите наблюдения. И сега, след наблюденията над малката си сестра, той е напълно неспособен да се откаже от придобитото знание. Той стига до заключението, че и тя има Wiwimacher, който е твърде малък, но ще расте, докато не стане толкова голям, колкото е при коня.
За реабилитация на нашия малък Ханс ще прибавим и още нещо. Собствено казано, той постъпва не по-зле от философа от школата на Вундт, който смята, че съзнанието е винаги присъствуващ признак на психичния живот, подобно на това, както Ханс мисли, че Wiwimacher-ът е неотменим признак на всичко живо. Когато философът се натъква на психични явления, в които съзнанието изобщо не участвува, той не ги нарича несъзнавани, а смътно осъзнавани. Wiwimacher-ът е още малък! И при това сравнение предимството все пак е на страната на нашия малък Ханс, защото, както това често се случва при сексуалните изследвания на децата, зад техните заблуждения винаги има частица истина. Всъщност у малкото момиченце все пак има малък Wiwimacher, който ние наричаме клитор, но който не расте, а остава неразвит.
4. На разговорен немски опашка и пенис имат едно и също название — Schwanz.
5. Подобен опит за съблазняване ми разказа една страдаща от невроза майка, която не искаше да повярва във възможността за детска мастурбация. Наложило й се да ушие на своята малка дъщеричка (на три години и половина) панталони. Когато ги пробвала, за да разбере дали няма да й стискат при ходене, тя прокарала ръка по вътрешната част на бедрата. Тогава детето изведнъж притиснало
