tabes20 или прогресивен паралич, било то някакво друго установено от анамнезата сифилистично заболяване. Изрично подчертавам, че невротичните впоследствие деца нямат никакви телесни признаци на сифилис, така че ненормалната сексуална конституция трябва да се разглежда като последна издънка на сифилистичното наследство. Колкото и да съм далеч от мисълта да представям произхода от сифилистични родители като неизменно или необходимо етиологично условие за невропатичната конституция, все пак смятам, че наблюдаваното от мен съвпадение съвсем не е случайно и маловажно.
Наследствените условия на позитивно извратените не са толкова добре известни, защото такива хора умеят да се предпазват от даване на сведения. Все пак имам основание да смятам, че при перверзиите действува същият фактор, както и при неврозите. Често в едни и същи семейства се откриват перверзии и психоневрози, и то разпределени между различните полове така, че мъжките представители на семейството, или някои от тях, са позитивно перверзни, а женските — съобразно със склонността на техния пол към изтласкване — негативно перверзни, истерични, което е добро доказателство за установената от нас съществена връзка между двете заболявания.
c) По-нататъшна преработка
Не бива да се придържаме към мнението, че само зачатъците на различните компоненти на сексуалната конституция определят формите на сексуален живот. Съществува обусловеност и от други причини и по-нататъшните възможности възникват в зависимост от съдбата, която имат сексуалните ориентации, произлизащи от отделните източници. Тази по-нататъшна преработка е очевидно окончателно определящият фактор, докато, съдейки по описанието, еднаквата конституция може да доведе до три различни крайни изхода.
[1] Ако всички вродени предразположености се запазят
