част от мъжкия сексуален живот. Възникващото тук изтласкване в периода на половото съзряване на жената, засилването на сексуалните задръжки предизвикват дразнене за либидото на мъжа и водят до засилване на неговата сексуална дейност. С повишаването на либидото се засилва неговото сексуално надценяване, което с пълна сила може да се изрази само по отношение на противящата се, отричаща своята сексуалност жена. Тогава клиторът си запазва онази роля — когато при допуснат в края на краищата полов акт сам се възбужда — да предава това възбуждане на съседните части на женските гениталии, така както с една треска борина може да се разпали огън от по-сурови дърва. Често, докато това пренасяне се осъществи, минава известно време, в продължение на което младата жена остава фригидна. Тази фригидност може да се превърне в трайна, ако зоната на клитора не предава своята възбудимост, която възможност се подготвя от силната (мастурбационна) дейност в детска възраст. Известно е, че фригидността на жената често е само привидна, локална. Жените са нечувствителни на входа на влагалището, но по никакъв начин не са невъзбудими от страна на клитора или дори на другите ерогенни зони. Към тези ерогенни поводи за фригидност се прибавят също и психичните поводи, обусловени също от изтласкването.
Ако-пренасянето на ерогенната дразнимост от клитора към входа на влагалището се е осъществило, то заедно с това при жените се променя и зоната, която играе водеща роля в по-късната сексуална дейност, докато при мъжете още от детството се запазва една и съща зона. В тази смяна на водещата ерогенна зона, както и във вълната на изтласкване с настъпване на половата зрялост, която като че ли отстранява инфантилната мъжественост, се крият главните причини за склонността — предимно на жените — към невроза и особено към истерия. Следователно тези условия са тясно свързани със същността на женствеността.
